Без официална церемония по повод 143 години от Освобождението на Сливен

143 години от Освобождението на Сливен от османско иго се навършват днес. Паметната за града дата обаче, няма да бъде отбелязана с тържествена церемония на пл. „17 януари“ както е по традиция заради разпоредените противоепидемични мерки.

В памет на загиналите, венци и цветя пред морената на пл. „17 януари“ в кв. „Клуцохор“ поднесоха кметът Стефан Радев, председателят на Общински съвет-Сливен Димитър Митев и общински съветници и зам.-областният управител Камен Костов.

„Днес прекланяме глава пред всички наши достойни предци, които са част от освободителната борба за България и за нашия град. Паметно събитие за града под Сините камъни, който не получава свободата си даром и участва дейно и със саможертва в ожесточените боеве за най-ценното – своята свобода“, заяви по повод годишнината кметът Радев.

По време на освободителната Руско-турска война 1877-1878 година град Сливен има важно военно значение и е звено за свръзка между Одрин и Казанлък-Шипка. Още през лятото на 1877 година генерал Гурко изпраща 26 Казашки полк, командван от барон Корф по посока на Сливен.

При село Оризаре отрядът разгромява черкези и башибозук, опитали се да го спрат. Когато руските части стигат до село Джиново, градоначалникът на Сливен и приближените му напускат града. Сред жителите на Сливен пламва надеждата за скорошно освобождение, но и много скоро угасва. Русите са принудени да отстъпят към Шипка.

Тежко става за българското население в Сливен. Изстъпленията се редуват едно след друго. Садък бей, председател на военния съвет в града, се отличава с особена жестокост. Стотици са обесени. Най- страшно е през декември- центърът е изгорен от отстъпващите турски войски, населението е евакуирано. 24 сливенски първенци са арестувани и откарани в Цариград.

След падането на Плевен към Сливен се отправя Левият страничен отряд, командван от генерал Едуард Делинсхаузен. Той преминава при зимни условия трудно проходимите проходи- Твърдишки и Демиркапия. На 4 януари( 16 нов стил) 1878 година в 17.30 часа, драгуните от втора дивизия от 13-ти драгунски полк на Военния орден, командван от майор Кардашевски влизат в почти обезлюдения град. На другия ден – 17 януари в града влизат освободителните части от 26-ти казашки Донски полк, начело с полковник Бакланов.

Жителите се завръщат в града. Образувана е временна градска комисия начело с митрополит Серафим, която подготвя посрещането на основните руски части. Взето е решение да посрещнат тържествено освободителите на края на града в месността „ Харамиите”, където е издигната арка.

Ликуващите граждани с хляб и сол, с много хоругви посрещат генерал Беляев. С развети знамена и под звуците на музиката Петрозаводският полк предизвиква възторгът на всички. Виковете „Ура” и „ Да живее Император Александър II” не стихват дълго, а мъже и жени обсипват войската със зелени клонки. Сред посрещачите е и поетът Д. Чинтулов, който произнася прочувствено слово на руски език, събрало цялата любов и благодарност на българите.

По късно , мястото, където са посрещнати руските освободители ( днес площад „17 януари”) е увековечено с малък паметник.

 

 

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете своя коментар!
Моля, въведете вашето име тук