Българската православна църква трябва да се промени дълбоко-това е, като че ли един от основните изводи, които си правят хората след посещението на папа Франциск у нас. Някои от реакциите представя на страницата си електронното издание на „Дневник“.
Русенският митрополит Наум във „Фейсбук“:
Посещението на Негово светейшество папа Франциск в България стана повод за всевъзможни полемики, но отприщи и безброй хули и обвинения както към него, така и към Българската православна църква. И защо е всичко това?
Ние, членовете на Св. синод, го посрещнахме като наш брат в Господа, поздравихме се с Христос Воскресе и му пожелахме приятен престой в нашата страна.
Знаем, че неговото посещение в родината ни в никакъв случай нямаше за цел да направи българите католици, както не бе необходимо и някои сънародници, определящи се за „строго ортодоксални“, да стоварват върху плещите на Римския епископ всякакви обвинения за „световна конспирация“ и „виртуална демонизация“.
Решението на Св. синод да го посрещне „протоколно“ беше взето с мнозинство, въпреки различните мнения на един или друг митрополит, така че всички бяхме длъжни да се съобразим с това независимо от своите лични разбирания.
Добре е всички да осъзнаем, че е нужно да бъдем по-добри един към друг, да обичаме ближните си и да се радваме на добронамереността към нас, което всъщност беше и посланието на Франциск. Защото Бог е любов!
Нека най-после черногледието, омразата и завистта, присъщи за мнозина хора, бъдат оставени настрана.
В родината ни папа Франциск се помоли за мир и разбирателство между човеците, за това се молим и всички ние по време на светата литургия.
А онези, които сеят ветрове, ще пожънат бури, както е казано премъдро!
И още: от България папа Франциск отива в Северна Македония, но замислихме ли се трезво върху думите, които той каза за делото на св. братя Кирил и Методий и отъждествяването им с българщината? За значението на многовековната българска култура и история? Изглежда, римският папа ще се окаже по-голям патриот от някои българи, готови да продадат историята, църквата и миналото си заради болни амбиции и бъдещи „позиции“!
Пожелаваме на папа Франциск да е жив и здрав, защото е добър човек, а на българите да са по-добри и разумни, защото от това имат нужда.
Христос воскресе!
Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний, „Фейсбук“: Посещението на папа Франциск в България предизвика силен обществен отзвук. Добронамереността, откритостта и посланието за мир, с които дойде в родината ни, спечелиха сърцата на сънародниците ни. Нека сме честни – тази визита показа колко много българите се нуждаят от гласа на Църквата, от нейните послания за благоволение между хората, за общение с Господ Иисус Христос, за укрепване на църковната общност. Много наши събратя правилно отбелязаха, че тези послания звучат и в православните храмове и богослужение, те са част и от нашата ежедневна църковна проповед. При посещението си у нас папата ни даде пример как пастирят отива при стадото, как търси и намира отдалечилите се от паството души, като им дава пример за действена Христова любов.
Убеден съм, че целта на тази визита не е била католическа пропаганда у нас. Тя нямаше за цел и изкуствено да се пренебрегнат различията между православието и католицизма, защото такова единство би било фалшиво и нетрайно. Посещението на папата беше пример за важността на личното общуване между християните, което преодолява страховете. Затова и Св. Синод на БПЦ прие папа Франциск като брат в Христа, като духовен водач на много християни по света, който добронамерено протяга ръка за общуване между всички християни и хората от всички изповедания, защото на християните подобава да бъдат миротворци. Истински верните на Христос няма от какво да се боят.
Никой не може да застраши нашата православна вяра освен нашите хладни и нерадиви за спасението си сърца.
Православните християни не виждат в ближните си врагове и заплаха, а братя и Божии чеда. Те вярват на Христовите думи: „Не бой се, само вярвай!“ (Лука 8:50). Като имаме доверие в Божия промисъл и вършим по съвест това, за което Бог ни е призовал, няма от какво да се страхуваме. Чистата вяра не се гради върху страха и агресията към другите, към инославните, а върху любовта и верността към нашия Господ Иисус Христос. Нека доказателство ни бъдат думите на апостола: „Защото в любовта няма страх, но съвършената любов прогонва страха, защото в страха има мъка. Който се страхува, не е съвършен в любовта“ (1 Иоан. 4:18).
Христос Воскресе!
Пепи Кънчев, „Фейсбук“:
От две седмици висшия клир на БПЦ ни обяснява, че вековните канони на църквата не позволявали да имат обща молитва и богослужение с папа Фанциск по време на посещението му в България. Изгледах репортажа за срещата на папата с патриарха и авхиереите. Обръщението на двамата духовни водачи показаха протегната ръка на светия отец, която остана неприета от домакина.
Патриарх Неофит изтъкна, като единствена причина да не приеме протегнатата ръка на папата са исторически причини от времето на покръстването на българите, които не можли да бъдат преодолени.
Нека приемем, че това е така. Къде остана обаче доктрината за прошката като основна ценност на християнската вяра. Какво не искат да кажат висшите духовници обаче. Единственото основание да се откаже обща молитва с представителя на католическата църква е проповядването на ерес. Това, което усърдно премълчават нашите архиереи, е, че
БПЦ счита католическата църква за еретици.
Нека разгледаме символите на вярата на двете вероизповедания. Къде точно са разликите, които не позволяват общо богослужение? За сътворението, за Троицата, за спасението, за личността на Исус Христос, за Църквата. Коя основна доктрина е различна? Колко болници, сиропиталища, бежански лагери, училища, старчески домове има православната църква. За сравнение в Италия повечето са на католическата църква и са напълно безплатни. В същото време БПЦ признават, че православната общност на много места по света ползва католически църкви за православно богослужение. Когато ни отърва можем да ползваме сградите ви, но да застанем заедно пред Бога не можем защото сме по-правилно славещи.
Срам ме е от вас господа архиереи.
Източник:“Дневник“
