Велика сряда е един от най-драматичните и символично натоварени дни в Страстната седмица – периодът, в който православните християни си припомнят последните дни от земния живот на Иисус Христос. Този ден поставя акцент върху една от най-болезнените сцени в евангелския разказ – предателството на Христос от един от най-близките му ученици, Юда Искариот.
Събитията на Велика сряда разкриват трагичното решение на Юда да предаде своя учител на синедриона – еврейския религиозен съд. Срещу 30 сребърника той сключва сделка с първосвещениците и книжниците, които отдавна търсели повод да се разправят с Христос. Това предателство бележи началото на страданията на Спасителя и е символ на моралния разпад, алчността и духовната слабост.
В християнската традиция Велика сряда е време за дълбок вътрешен размисъл. Това е последната възможност за истинско покаяние преди настъпването на Тайната вечеря /Велики четвъртък/ и последвалите събития на Разпети петък. В църковния календар денят е посветен и на една анонимна жена, която излива скъпоценно миро върху главата на Христос – символ на истинската любов, покаяние и саможертва, противоположна на действията на Юда.
Вечерната служба в православните храмове на Велика сряда включва четене на Евангелието, размишления върху тъмнината на предателството и силата на прошката. Свещениците напомнят на вярващите, че всеки човек има избор – да върви по пътя на Юда или по пътя на прошката и вярата.
Денят се отбелязва със строго постене. Народната традиция свързва Велика сряда с вглъбяване, тишина и подготовка за най-светлия ден в християнския свят – Възкресение Христово. Няма пищни ритуали, няма веселие – вместо това, денят призовава за смирение и осъзнаване на човешките слабости.
