Последните няколко седмици бяха обусловени от геополитическа натегнатост с военен оттенък, в чиито епицентър се оказа и България. От една страна, върховният главнокомандващ на съюзническите сили на НАТО в Европа излезе с предложение за разширяване на присъствието на Алианса в България. От друга, в обсега на гаранциите в сферата на сигурността, Русия включи искане за изтегляне от България на всички чуждестранни войски, оръжия и друга военна техника.
Това са две напълно противоположни позиции, които на пръв поглед обричат на неуспех усилията на всяка една класическа дипломация, но не и непременно.
Заемането на балансирана българска позиция, смекчаваща опасенията и на двете страни, би могла да прехвърли акцента на събитията от военните бази към масата за преговори.
България неоспоримо е пълноправен член на НАТО, което обаче не предопределя обезателната невъзможност за регламентирана комуникация със страни извън Пакта. В контекста на това напрежение, страната ни има възможност да изиграе креативна роля за деескалацията на тази противопоставеност и да се превърне във видим регулатор.
За тази цел, на въоръжение в българската дипломация, възприемана в нейния широк смисъл, следва да се завърне един от дефицитните ни национални ресурси – образът ни на генератор на сигурност в региона.
В този контекст смятам, че ускоряването на процесите на модернизация на българските въоръжени сили до голяма степен ще обезпечи пълноценното изпълнение на задачите по трите основни мисии – отбрана, подпомагане на националната сигурност, подкрепа на международния мир. Увеличаването на личния състав, на ресурсите за подобряване на неговата квалификация и подготовка, подхранването на обществения му авторитет, както и на обновяването на оборудването, като част от една дългосрочна визия за развитието на отбранителните ни сили, е дълъг процес, но неговото стартиране би допринесло до известна степен за спокойствието в региона.
На север и на юг България си сътрудничи с държави-съюзници от Алианса, на западните ни съседи разчитаме като на партньори с балансиран подход, а на изток, в Черно море, е налично присъствието и на Русия, и на НАТО – геополитически обстоятелства и регионални особености, предполагащи нашето по-специфично внимание.
Регионалните взаимовръзки на това стратегическо противопоставяне са в състояние да се превърнат в осезаем импулс, засягащ българските военни бази за съвместно ползване, включително и тази, разположена на територията на Сливенска област. Глобалният характер на подобно евентуално напрежение, може да пренареди геополитическите настройки, но не по-малко деликатна е и регионалната специфика, засягаща, макар и косвено, спокойствието на нашите съграждани.
Във връзка с това, бих искал да призова народните представители от Сливенска област за проява на инициативност по отношение на засегнатия въпрос.
Използвам случая да ги приканя, чрез предвидените им в Конституцията на Република България и в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание правомощия, да вземат отношение по темата, да получат необходимата информация и да разяснят на сливенската общественост:
– Какви са рисковете и евентуалните заплахи за сигурността на гражданите на Област Сливен при евентуално нарастване на напрежението?
– Мерки от какъв характер биха могли да бъдат предприети за укрепване на гаранциите за сигурността на местното население?
– Какво би било отражението върху околната среда при евентуална дислокация на военни формирования и провеждането на учения?
– Каква би била ролята на нашия регион в отбранителните процеси след евентуална актуализация на Стратегията за национална сигурност?
Същевременно предлагам инициирането на дискусия в НС по отношение на това, ползването на военните ни бази да се извършва категорично срещу съответното заплащане от ползвателите така, както е в другите държави-членки на НАТО, включително и в случаите, когато изрично не е упоменато в съответната договореност.
Към този момент и двата субекта на напрежение отхвърлят възможността за реална агресия и определят действията си като чисто отбранителни. Надявам се и вярвам, че пацифисткият прагматизъм ще надделее над експанзионистичните подбуди и че няма да се стигне до некомфортна и за двете страни ситуация, а най-вече за нашите съграждани.
България е суверенна държава и наш граждански дълг е ежедневно да браним суверенитета й от всякакви опити за интриги. Но за да сме ефективни в това ни призвание, ние трябва да правим надлежно информирани анализи, прогнози и избори.
Владимир Русев – Докторант в Национален военен университет „Васил Левски“, Професионално направление: „Национална сигурност“.
