Генералният директор на Българското национално радио Милен Митев се срещна с областния управител по повод честванията за Сирак Скитник

Генералният директор на Българското национално радио Милен Митев беще на посещение в Областна администрация Сливен. Той разговаря с областния управител Минчо Афузов за участието на Сливен в честванията на 140 години от рождението и 80 години от смъртта на родоначалника на националното ни радио – сливенеца Сирак Скитник.

По време на срещата бяха обсъдени някои от идеите на БНР за събития, посветени на първия директор и основоположник на националното радио. „Поставили сме си за цел да направим цяла поредица от събития в памет на Сирак Скитник и бихме искали някои от тях да са на територията на Сливен“, изтъкна Милен Митев.

Първото събитие от тази поредица ще бъде изложба с творби на Сирак Скитник, които ще могат да се видят в Първо студио на БНР. Изложбата ще предшества едно от най-големите традиционни събития на Българското национално радио – връчването на голямата награда за журналистика „Сирак Скитник“ на 25 януари.

Друго предстоящо събитие, което цели да представи Сирак Скитник пред по-широката българска и европейска публика, е подготвяната виртуална изложба за видния сливенец, организирана от БНР съвместно с Държавния културен институт към Министерството на външните работи.

По време на срещата в Областна администрация, генералният директор на БНР анонсира и идеята за ученически конкурс, посветен на Сирак Скитник, който да се проведе в Националната художествена гимназия в Сливен под егидата на Националното радио. От своя страна областният управител Минчо Афузов предложи през месец октомври, когато се навършват 140 години от рождението на родоначалника на българското радио, в залите на БНР да бъде открита съвместна изложба от творби на изявени сливенски художници и отличените в конкурса ученици.

Милен Митев заяви и желанието на ръководството на Националното радио да учреди своя награда в националния конкурс за изобразително изкуство „Сирак Скитник“, провеждащ се ежегодно в Сливен за празника на града – Димитровден. „По този начин ще засвидетелстваме още веднъж почитта си към едно от имената в нашата съвременна история, което не е политически опетнено. За нас ще бъде чест да представим вашия съгражданин – Сирак Скитник, пред по-широката аудитория – и като първи директор на Българското национално радио, и като виден интелектуалец от национален и европейски мащаб“, подчерта по време на разговора генералният директор на БНР.

Панайот Тодоров Христов, известен с творческия си псевдоним Сирак Скитник, е роден на 22 октомври 1883 година в Сливен, в семейството на текстилен работник. Основно образование получава в родния си град, след което записва Духовната семинария в София. Там навлиза в кръговете на софийската литературна бохема. След кратко учителстване, заминава за Петербург, за да следва живопис. Страстта му към знанието и изкуството, познанията му по философия и класически езици, живописният му талант го отвеждат в средите на руските авангардисти от началото на XX век и техния творчески кръг „Мир исскуства“. Сирак Скитник се вписва в романтично-интелектуалната атмосфера , участва в изложби с имена като Марк Шагал, публикува стихове в знаменитото списание „Аполон“, където своите произведения печатат Чехов, Горки, Александър Блок.

След завръщането си в България през 1912 г., Сирак Скитник участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна и се връща с орден за храброст и с няколко шрапнела в гърдите. Установява се в София и започва своята публицистична дейност, с идеята да пренесе в България модерните естетически течения на Европа и Русия, до които се е докоснал, общувайки с колосите на европейското изкуство на ХХ век. През 1919 г. заедно с Николай Райнов и Иван Милев създава движението „Родно изкуство“, обединяващо европейската модерност с експресивната прелест на българската фолклорна традиция. Забележително е участието му и в кръга около списание „Златорог“, където е поканен от Владимир Василев, и в списание „Везни“.

Заради авторитета си на интелектуалец, Сирак Скитник е избран за първи председател на Общото дружество на художниците в България, по-късно Съюз на българските художници. През 1923-1924 година е драматург и артистичен секретар на Народния театър.

През 1935 г. е назначен за началник на радиоразпръскването и главен уредник на Българското радио. Приема това като мисия, на която посвещава последните години от живота си.

Умира на 5 март 1943 година.

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете своя коментар!
Моля, въведете вашето име тук