Днес е Брекзит – Goodbye, London

Великобритания си взима днес сбогом с Европейския съюз.Брекзит става факт след 47 години британско еврочленство и след три години и половина мъчителен развод с елементи на психодрама, в които на премиерския пост във Великобритания се смениха трима души, три пъти имаше предсрочни избори, бяха водени трудни преговори с останалите 27 членки, имаше язвителни дебати в Камарата на общините и гласувания с много обрати и инфарктни моменти, пише „Монитор“.

Това повратно историческо събитие е колкото неочаквано, толкова и логично, имайки предвид бурната и двойствена връзка между острова и Европа.

На 23 юни 2016 г. британците гласуваха на референдум за напускане на Европейския съюз. Още на следващия ден подаде оставка премиерът консерватор Дейвид Камерън. Той бе свикал този референдум като блъф, за да се пребори, от една страна, с конкуренцията на евроскептика Найджъл Фараж, а от друга, за да окаже натиск върху останалите 27 държави членки да направят отстъпки на Обединеното кралство. След като постигна и двете си цели, на народното допитване той водеше кампания за оставане в ЕС, но хазартният му ход се оказа несполучлив. Лагерът на привържениците на напускането – в който голяма роля изигра енигматичният „архитект на Брекзита“ Доминик Къмингс, сега близък съветник на премиера Джонсън – организира изключително силна кампания, която помогна за изненадващия за мнозина резултат на референдума. От една страна, тя използваше прости, но въздействащи лозунги като „Да си върнем контрола“, шоу елементи като обиколките на Борис Джонсън с червения автобус с призив британската вноска в бюджета на ЕС да бъде използвана за британското здравеопазване, а от друга – сложни компютърни алгоритми за насочване на политическа реклама към конкретни възрастови и социални групи в социалните мрежи.

Камерън бе наследен на поста от Тереза Мей, която въпреки че бе гласувала за оставане в ЕС, веднага възприе мантрата „Брекзит значи Брекзит“ и обеща да изведе страната от блока на 28-те. Уверена в благоприятните социологически проучвания, даващи голяма преднина на нейната Консервативна партия, Мей реши да поиска предсрочни избори през 2017 г., за да получи по-силен мандат в преговорите с европейските си партньори за Брекзит. Серията от терористични актове във Великобритания през тази година и усещането на избирателите, че правителството няма ясна стратегия за излизане от ЕС, доведоха до поражение и консерваторите загубиха мнозинството си в парламента. След като Мей положи неимоверни усилия да сключи споразумение с другите евролидери за излизането от ЕС, британският парламент отхвърли три пъти сделката й за Брекзит, най-вече заради трънливия въпрос за ирландската граница.

Наложи се министър-председателката неколкократно да поиска от ЕС удължаване на срока за излизане, но след като се озова в задънена улица заради пораженията в парламента, тя подаде оставка и бе заменена на поста от водещия брекзитър Борис Джонсън. Бившият кмет на Лондон договори с ЕС ново споразумение за Брекзит, което също бе отхвърлено. За да разбие блокажа в парламента, той приложи тактиката на Мей със свикване на предсрочни избори и ходът му този път се оказа печеливш. Консерваторите спечелиха миналата година най-голямото си мнозинство в Камарата на общините от времето на Маргарет Тачър. Сделката най-сетне бе ратифицирана от парламента в Лондон, от Европейския парламент и одобрена от кралица Елизабет Втора, което сложи край на психодрамата Брекзит.

Датата 31 януари има като цяло само символична стойност и няма незабавно да доведе до голяма промяна. С нея се слага начало на преговорите за бъдещите отношения между Обединеното кралство и ЕС, предимно в търговската област.

Споразумението предвижда преходен период до 31 декември за осигуряване на плавна раздяла, който е възможно да бъде удължен, въпреки че Джонсън отхвърля подобен сценарий.

Докато трае преходният период, Великобритания ще продължи да спазва правилата на ЕС, остава в единния пазар, в митническия съюз и ще продължи да внася средства в евробюджета. Британските граждани ще продължат да живеят, работят и учат в ЕС, а гражданите на 27-те страни членки ще имат същите права в Обединеното кралство. Лондон обаче няма да има право на глас при вземането на решенията, няма да има евродепутати и еврокомисар, премиерът и министрите няма да могат да участват в срещи на Европейския съвет и Съвета на ЕС.

Най-отявлените евроскептици искаха прословутият лондонски часовник Биг Бен да удари на 31 януари в 23 часа, за да бъде ознаменуван моментът на напускането, но това няма да стане, защото часовникът е в ремонт. Брекзит ще бъде отбелязан с обратното броене и стрелките на прожектиран на стените на „Даунинг стрийт“ часовник и с пускането в обращение на специална монета от 50 пенса в тираж от 10 милиона бройки. Знамето на Великобритания пред Европейския парламент ще бъде свалено и отнесено в Музея на европейската история.

Европейският съюз, който до неотдавна изглеждаше, че само ще се разширява, ще загуби за пръв път държава членка и то една от най-големите и богатите. Населението на блока ще намалее от 500 на 446 милиона души, а територията му ще се свие с 5,5 процента. Ако някога британците решат да се върнат в лоното на ЕС, те няма да бъдат приети автоматично, а ще трябва да преминат през цялата процедура за присъединяване.

За Обединеното кралство предстоят три огромни предизвикателства – гарантирането на икономическа стабилност при неблагоприятен развой в търговските преговори, запазването на целостта на държавата на фона на все по-силното желание на Шотландия за независимост и на мира в Северна Ирландия, където Брекзит може да разбие крехкия баланс между католиците националисти и протестантите юнионисти.

 

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете своя коментар!
Моля, въведете вашето име тук

twenty − 18 =