Месни Заговезни е православен църковен празник, който се празнува винаги в неделя, 8 седмици преди Великден. Тази година празника се пада днес на 27 февруари. Името на празника идва от това, че се заговява с месни ястия.
Заговява се с месо, затова празничната трапеза е само от месни ястия. В седмицата след „Месни заговелки” (Сирни заговезни) се яде много извара, масло и яйца. Това е и последната седмица, в която младите могат да се събират на хорището, да пеят и играят хора. До Великден (Пасха) следва период на хранителни и духовни пости.
На този ден православните християни ядат за последен ден месо преди началото на 7-седмичните великденски пости – т.е.”заговяват от месо“, затова празничната трапеза е само от месни ястия. В седмицата след „Месни Заговелки” се яде много сирене, масло и яйца, преди неделята на Сирни Заговезни.
На Месни Заговезни се приготвят баница с мас и извара, кокошка, яде се свинско месо. През цялата седмица до Сирни Заговезни се устройват веселби и игри, защото след това те са строго забранени.
Денят се нарича още Неделя Месопустна, защото е последният ден преди постите, когато се яде месо. Момъкът иска прошка, за да получи момата, която си е избрал.
През седмицата – в сряда, петък и неделя се връзват люлки и момците и момите се люлеят за здраве. Също така през цялата седмица (или само на Сирни Заговезни) се палят огньове и пак за здраве се прескачат; после около тях се играят хора и се пеят песни. Затова празникът се нарича и Поклади.
По традиция малко преди вечеря на Месни Заговезни, младите посещават кръстника и родителите на булката. Носят им дарове: варена кокошка, обреден хляб и вино, днес най-често торта.
На празника, цялото семейство се събира на масата и заговява за последно с богата на месни продукти трапеза. Наближават дните, в които веселбите са забранени.
