Празникът Сирни Заговезни е известен с много имена – нарича се още и Прошка, Сирница, Сирни поклади, Неделя сиропустна и други. Празнува се в цяла България и се отбелязва винаги в неделя, 7 седмици преди Великден и една седмица след Месни заговезни.
Сирни Заговезни поставя началото на най-големия пост през годината – Великият пост, и е последният ден, в който може да се ядат блажни храни.
В народната традиция празникът бележи и границата между зимата и пролетта – времето на възраждането на природата и живота.
На трапезата на Сирни заговезни присъстват основно млечни продукти и яйца, тъй като това е последният ден, в който те могат да се консумират преди края на поста и Великден. Традиционно, на масата се слагат обикновени, но обичани от всички храни, като: баница със сирене, варени яйца, кисело мляко, масло, сирене, халва с ядки, хляб или погача, печени ябълки.
Месо не се яде, тъй като то се консумира за последно в предната неделя на Месни заговезни.
След празничната вечеря, се извършва и обичаят „хамкане“: на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, особено децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста, без да използва ръцете си. Вярва се, че който успее да го улови, ще се радва на здраве цялата година.
На Сирни заговезни традицията повелява да се поиска прошка. По-младите обикалят по-стари роднини и близки, искат прошка и целуват ръка на домакините.
