Д-р Мариела Красимирова от ИТН Сливен: Важно е хората да чуят истината, макар и тя да носи негативи на тези, които я казват

634

Д-р Мариела Красимирова е един от основателите на ПП „Има такъв народ“ в Сливен. Участник е в листите за народни представители на партията за 45 и за 46-тото Народно събрание. Лекарката взема дейно участие не само в предизборните кампании, но се среща с хората от областта, помага им и когато няма избори, участва в благотворителни кампании, а сега е избрана за общински координатор на ПП „Има такъв народ“ в Сливен. На прага на третите за годината парламентарни избори тя коментира политическата ситуация в момента и бъдещата си дейност.

-Стъпвате на ново стъпало – общински координатор на ПП „Има такъв народ“ в Сливен, какво смятате, че ви очаква там ?

-Интересна е метафората във въпроса ви, стълбата за мен е прогрес и има една посока-нагоре, но е важно да се научиш да стоиш на дадено стъпало докато добиеш увереност, че можеш да се изкачиш на следващо и в никой случай да не прескачаш стъпала. Нали знаете как децата, когато са по детски уверени в себе си и подценяват риска, те започват да прескачат по 2-3 стъпала наведнъж и не след дълго падат… За да достигне успех в социума, човек трябва да премине по стъпалата на своята житейска стълба. Кариерната стълба е отдолу до горе, иначе падаш. Рязко. На всеки друг участък от пътя можеш да избереш от множество посоки: напред или назад, надясно, наляво. На стълбата изборът е прост и максимално жесток: нагоре или надолу. Пътят нагоре винаги е свързан с бъдещето, с нови хоризонти, с прогреса, а движението надолу – с разпад и регрес. Така че за мен това житейско стъпало е бъдеще, промяна, голяма отговорност и много житейски задачи. Чест е за мен е, че съм част от изправянето на държавата ни! Трудно, бавно и мъчително ще е и ще бъде процес, а не едномоментно действие. Именно този процес ще донесе справедливост, но ще има и своята цена и всеки ангажирал се трябва да е наясно с това. Като част от ИТН съм достатъчно устремена да изуча това стъпало от своята житейска стълбица.

-Какъв хоризонт на предстояща работа се очертава пред вас, след като вече е ясно, че за трети път ще има парламентарни избори тази година?

-Преминахме през избори два пъти за тази година и вече знаем, че това е най-доброто изпитание за един политик. Изпит за неговите познания, широка култура, експертност, харизма. А само за неподготвените изпитът е страшен, затова смятам, че това ще е пореден изпит, на който суверенът е решил да подложи политиците. Няма нищо по-демократично от изборите! Важно е да се спазва дипломатичния тон в политическото говорене, да се проведе една смислена и градивна кампания, но същевременно е важно искреността и истината да тържествуват. Това може да плаши опонента, но в избирателя буди доверие. Още повече, че искреността между хората сваля прегради и руши натрупания скептицизъм. Това ще е подходът при многобройните ни срещи с хората.

– Хората, като че ли се измориха да чакат ангажиментите, поети към тях в предизборни кампании да се изпълнят, а сега отново предстои такава и гласоподавателите ще чакат отговори. Как ще се справите с това ?

-Всъщност Слави Трифонов прояви достойнство и си удържа на думата -това е, подозирам, че за много хора това е неочаквано и чак неприемливо. Истината не винаги звучи красиво, а дълги години сме привикнали да слушаме красиви лъжи. Ситуацията, в която се намираме се получи, защото едни хора имат съвест, а други -не. Защото има хора, които водят битки, за да имат, но трябва и от другите, които водят битки, за да бъдат. Не може битка на парче и има хора, които си държат на думата, дори това да им носи негативи!

-Като общински координатор вие ще сте един от представителите на „Има такъв народ“ на когото предстои доста работа в следващите месеци. Опасявате ли се от това, че ще се сблъскате с трудности или вероятен отлив на симпатизанти и членове, каквито социолозите прогнозират? 

-Работата на общинския координатор е да синхронизира, подпомага и ръководи дейността на общинската структура за провеждане на политиката и изпълняване решенията на националните органи .В съчетание с това е нужно и умението да привлича съмишленици. След като месеци наред по всички медии социолози, коментатори, критици, анализатори и прочие всячески се стремят да дискредитират ИТН, то е очаквано някои хора да са раздвоени и да изберат друг път. Важни са разговорите, хората искат да чуят истината от нас. Аз пък знам, че повечето хора са от тези, които като изберат един път- го следват.

Ще си позволя да ви цитирам любима книга: “Душата на човек пребъдва много пъти. Всеки път избира първо земята си, а после- родителите. Ей тая връзка се нарича корен. Едни хора с по-дълбок корен, други с по-плитки корени. В корена има разни израстъци-род, народ, език, болежки, радости-те са ти орисията! Щом старата ти душа е избрала тая земя, имала е нещо наум, затуй трябва да чуваш корена си и да се грижиш за него, дълг ти е!” Това мисля е важно, да си знаем корена и да го браним.

– Освен, част от екипа на „Има такъв народ“ в Сливенска област, сте и лекар. Коментарът ви по темата „Ковид-19 и здравната ни система“, новите противоепидемични мерки и старите проблеми, задълбочени, а не решени….

Здравеопазването е секторът с най-спешни нужди от дълбоки реформи. В период на кризата с Ковид-19 това пролича най-ясно. Една от причините за високата смъртност от коронавирус в България е ограничения медицински капацитет, липсва ни персонал. Може да имаме болници, голям брой леглова база на глава от населението, но няма кой да работи в тях, няма лекари, няма сестри. Доболничната ни система не работи ефективно и се натовари болничната прекалено, в резултат-хората умираха на стълбите. Опитът ни в пандемията показа диспропорция между броя лекари, екипи и броя на лечебните заведения. В по-малките населени места изплуваха болници с работещи в тях 1 или 2-ма лекари, две сестри, работещи едновременно в две и повече отделения. Абсурд, болниците не са хотели. Тежките заболявания изискват ежеминутно мониториране на състоянието на пациентите. Считам, че в нашата страна има прекомерно разкриване на лечебни заведения и пътят трябва да е обратен. Не може във всяко населено място да има добре оборудвана модерна болница, нереално е. Нужно е да се осигури авиационно звено за транспортирането на нуждаещите се. Болниците имат финансово ограничение, защото НЗОК има лимит, ако има повече здравноосигурителни фондове ще е различно и ще се осигурява по-добър регулярен контрол.

Международен колектив от медици съобщиха, че заради пандемията 1,5 милиона деца са изгубили най-малко по един родител, баба, дядо или настойник. Разпространението на нови мутации и забавянето на ваксинацията може обаче да увеличи с няколко милиона броя на „коронавирусните сираци“.

Същевременно Британски учени откриха ген, който помага за откриване на заразени с новия коронавирус в много ранен етап, преди да се появят първите симптоми, което дава надежда за създаване на лекарство, но това ще отнеме години, така че единственото, с което разполагаме на този етап е ваксината. Аз самата съм ваксинирана и не съм спирала да работя през цялото време, имам ежедневен контакт с много хора. Личното ми мнение, че прекомерните ограничителни мерки и поставянето на живота на пауза не е работещ начин. През това време вирусът мутира и в момента, в който започнем да излизаме, следва нов бум.

Живеем в меритократичната епоха, но се е натрупало вече озлобление към на нечия експертност. През тази пандемия видяхме, че това озлобление към експертите се насочва към специалистите по обществено здраве, тези, които ни казват, че трябва да носим маски, да се дистанцираме социално и да се ваксинираме. Последствията са, че експертизата вече е силно политизирана. Недоверието към експертите се превърна в политически проблем. Нужно е гражданско общество, изисква се хората от различни хоризонти да се срещат, да се сблъскват в ежедневието си, защото именно така се научаваме да преговаряме и да живеем с нашите различия и именно така се грижим за общото благо. Не може да е безкрайна тази изолация, не може да създаваме нов критерий за дискриминация-ваксинирани или не…с какво това ще е по-приемливо от расизма например?

Всеки страда, съществува и финансовата пандемия, млади семейства остават без работа, децата не са на училище, нямаме култура, социални контакти… Това е смърт за човека, ставаме ограничени, без воля. Ще има и множество последици, за които сега не се замисляме. Колеги, учещи за медици не са виждали болен вече 1,5 год, това ще “даде“ резултат след години. А ако искаш една държава да бъде унищожена, то и унищожи образованието, ще минат години и целият народ ще е унищожен.

Необходимо е да успеем да осъществим връзка между четирите координати на човешката природа: емоции, интелект , воля и здраве Единствено хармония помежду им ще отведе човека до цялото на Живота по един безспорен и безусловен начин. Не бива да ги делим, не може човек да е здрав без свободна воля, но и воля без здраве не бива…

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете своя коментар!
Моля, въведете вашето име тук