Кампаниите „Черен петък“ крият капани. Те може да са фалшиви намаления, недействителни отстъпки, лъжливи реклами и др. Това заяви Константин Райков, член на Комисията за защита на потребителите (КЗП) по повод предстоящия на 23 ноември „Черен петък“, пише „Дневник“.
„Неясните условия на кампанията объркват потребителите. Например, търговците обявяват определен процент намаление, но поставят върху етикета на стоките само една цена, човек се чувства леко объркан, и в крайна сметка не е сигурен дали реално купува по-евтино“, поясни Райков.
Той даде пример и още „класически“ капани. Един от тях е свързан с фалшивите намаления. „Това са случаите на масирани рекламни кампании в електронни медии и с брошури за отстъпки при покупката на дадени стоки в определен ден или уикенд. Когато се отиде в магазина, те липсват, но потребителят вече е в търговския обект, разглежда другите видове стоки и ако не е достатъчно чувствителен към тези хватки и ходове, винаги си тръгва с нещо, купено оттам“, коментира той.
Друг трик са недействителни отстъпки. „Търговецът обявява определен процент отстъпки, но те не са реални, тъй като стоката никога преди това не е продавана на по-високата цена“, посочи Райков. Съгласно закона един месец преди кампанията тази стока трябва да е продавана на старата цена, за да се счита по-ниската за истинско намаление. Когато пък преди кампанията „Черен петък“ е имало някакво друго намаление от 20%, а след това за нея се добавят още 50% и нещата се представят така, че потребителят остава с впечатлението за отстъпка в размер на 70%, отново не са спазени основните законови изисквания. „За да бъдат съвкупни двете намаления, трябва във всеки случай стоката да се е продавала на съответната стара цена поне един месец“, разясни още Райков.
Друга нелоялна практика са реални намаления, от които обаче потребителят нищо не печели. Например даден търговски обект поддържа доста по-високи цени и дори при сериозен процент отстъпки стоките там остават значително по-скъпи, отколкото на друго място. КЗП съветва да се проучва цената при няколко търговеца, включително и ретроспективно.
„В онлайн пространството се появяват лица, които създават сайтове и целят чрез лъжливи реклами да „продадат“ стока, да получат плащането за нея и да не я доставят, което вече е чиста измама“, предупреди Райков. Много характерна е и т.нар. техническа грешка. „Рекламира се и се предлага стока на една цена, а след като я поръчате, се оказва, че е по-скъпа с десет лева например“, допълни той.
Райков потвърди, че при подобни кампании инспекторите на контролния орган присъстват активно в търговските центрове, за да следят процеса, но и да реагират при необходимост. Той обобщи, че при установяване на административни нарушения най-често се налагат санкции, които достигат до 3 хил. лв. При по-леките понякога се дават предписания на търговците да приведат дейността си в съответствие с изискванията на закона.
За по-сериозните, нелоялните практики – когато търговецът с преддоговорната информация или чрез анонса е заблудил потребителя за характеристиките или за цената на рекламираните стоки, санкциите са от хиляда до 30 хил. лв. Забранява се и прилагането на тази нелоялна практика в бъдеще, като при неспазване на забраната глобата за търговеца може да достигне до 50 хил. лв.
