Коста Петров: Българският производител на праскови е поставен „на колене“  

177

Българският производител на праскови е поставен „на колене“, цените у нас са по-ниски от тези в Гърция. Досега такова нещо не е било, нещата горе-долу вървяха паралелно. Тази година обаче българските фирми си направиха картел и ни „извиват ръцете“. Това заяви Коста Петров  председател на сдружение „Българска праскова“.

„Изкупните цени в момента са голяма каша. Досега изкупната цена на индустриална праскова, която е за преработка, за сокове, компоти и нектари, винаги е била съобразена с това, което е в Гърция. Тази година обаче имаме голяма аномалия, в южната ни съседка цената на прасковата за преработка стига 0,42-0,43 цента без ДДС, у нас тя е 0,65-0,70 стотинки.  Явно, че нашите фабрики направиха картел и прецениха, че това е максимума, който могат да ни дадат. Щели да фалират, ако ни плащат по 0,80 стотинки, иначе от Гърция купуват плодовете на 0,43 цента“ , възмущава се производителят.

По думите му, ситуацията в момента е парадоксална – цената на прасковата у нас да е по-ниска отколкото в Гърция. „Други години щом падне цената там-пада и у нас – паралелно се движеха нещата. Сега там скочи, а при нас повече от 0,35 цента не можело. Българските фабрики се опитваха три години да правят подобно нещо, но щом видят, че ние започваме да си продаваме плодовете на гръцките им конкуренти, тогава и те склоняват и цената започва да става реална“, каза още той.

До края на сезона по прибирането на прасковите се очаква цената да е 0,70 ст. за преработка и компоти без ДДС , а това което е за нектари и сокове- 0,25 ст. Това обаче е сравнително висока цена спрямо други години, но пък и реколтата е по-слаба.

„Нашия производител е поставен на колене, ние като не сме организирани трудно бихме направили някакъв износ към Гърция. Нямаме и база, която да ползваме. Преди ползвахме тази на „Пазар за плодове, зеленчуци и цветя“ АД Сливен и от там успявахме да правим някакъв износ, но сега наемите са ни много високи и се отказахме от техните услуги. Имаше интерес от страна на гръцките фабрики към нашата продукция, но затова трябва да има голям пункт и хладилни камери, а се оказа, че ние не можем да ползваме базата, която преди 20 години беше направена именно за нуждите на производителите на плодове“, сподели още Коста Петров.

Според него, тази години реколтата е малко по-добре от миналата, но хладната пролет, на места нарушеното опрашване и дори липсата на оплождане, са причина за това и то не е само у нас –така е и в Гърция, която е основен конкурент.

Около 18 хиляди декара са прасковени насаждения в Сливенския регион, а добивите тази година варират в голям диапазон. От градините най-близо до река Тунджа, където температурите паднаха най-много ще се изкарат 500-600 килограма от декар, а от насажденията, разположени в селата, които са на по-високо и отдалечени от реката, стопаните очакват да приберат до 2 -2,5 тона от декар.

„При десертната праскова добивите са с 50 % по-малко от предходните години. Но тъй като няма внос от Гърция цената е по-добра – 0,80 до 1,50 лв. Румънските фирми също започнаха да купуват български плодове“, допълва стопанинът.

Въпреки проблемите, производителите на праскови от цялата страна ще се съберат на днес в село Гавраилово за 19-ото издание на фестивала  „Златна праскова“. Празникът е съпътстван от богата фолклорна програма, както и конкурси за най-бързо ядене на праскови, правене на компот от праскови, най-бърза и качествена заготовка на праскови, конкурс за обреден хляб и др. Освен това ще има изложба на сортове праскови, на рисунки и тематични фотоснимки, демонстрация на нова техника и лекции, свързани с отглеждането на праскови. Организатори на инициативата са Министерството на земеделието, храните и горите, Община Сливен, кметство Гавраилово, читалище „Слънце – 1928“-с. Гавраилово, Институт по овощарство – Пловдив, Организация на производители на праскови „Българска праскова“ ООД, Национална служба за съвети в земеделието.

 

 

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете своя коментар!
Моля, въведете вашето име тук