Масовата жътва на пшеница в Сливенско не е започнала, има сортове, които още са зелени

Масовата жътва на пшеница в Сливенско още не е започнала въпреки, че вече е месец юли, има дори сортове, които са зелени. Засега жънем ечемика, а след 3-4 дни може би ще влезем и в житните блокове, ако времето позволи. Такава е ситуацията в региона по думите на Георги Радев – председател на Сдружение на земеделските производители „Хаджи ДимитърСливен.

„Падналите големи количества дъждове и градушка в нашия край нанесоха поражения по растенията, има полегнали посеви, зърно по земята, а слънчогледа в някои участъци е буквално „на решето“, коментира още той.

По думите му, въпреки климатичните условия като цяло състоянието на ечемика е добро. „За добиви още няма данни, без да очакваме чудеса, но със сигурност ще са по-големи от миналогодишните, които бяха – никакви. Ходихме само в блоковете да го окосим, за да не ни пречи на плуговете“, коментира той кошмарната за сливенските земеделци ситуация през 2020 г.

Надеждите на стопаните от региона са насочени и към добивите при пшеницата. „Надяваме се на поне 400-500 кг. среден добив от декар, ако всичко е нормално, поне така изглеждат нещата, но те и миналата година изглеждаха добре, а някои блокове дадоха 200 кг. За сега изкупните цени на пшеницата варират между 0,35-, 036 ст. на килограм, или 350-360 лв. на тон“ , посочи Радев.

В собствените си житни масиви в селата Камен и Желю войвода той е заложил на сортовете „Лимагрейн“, „Апаш“, „Авеню“, „Алкантара“, а от тази година и на „Апилко“. „Близо 10 години ползвам „Лимагрейн“ и съм доволен от реколтата, която прибирам. Едно от предимствата му е, че това е нискостеблен сорт и растенията трудно полягат. Колкото и да са нискостеблени обаче, при такива дъждове като тазгодишните, няма как да устоят, растат и полягат и те. Освен това нямат нужда от толкова фунгицидно пръскане, чак толкова много като българските сортове, има някои колеги, които са пръскали по 3 пъти тази година, аз съм пръскал 2 като втория е по мое усмотрение, можеше и с един да мине. Другото предимство са добивите. Много трудно ще се с лучи български сорт да даде толкова колкото френския. При сушата миналата година най -големият ни добив беше 200 кг. от декар, а колеги, които сеят други сортове жънаха и по 50 кг. от декар“, разкара председателят на земеделското сдружение.

За да се възстановят зърнопроизводителите от сухата 2020 г. ще са им нужни поне две години. Картината изглежда така: „На рента -100, жънеш-50 и разходи 110-115 лв. на декар, може да си представите колко е „готино“ положението ни“, коментира той.

„Проблем ни е, че много закъснява и жътвата, и самите сортове на пшеницата- „Алкантара“ е още зелена, вече се чудим през септември ли ще жънем“, казва с чувство за хумор зърнопроизводителят.

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете своя коментар!
Моля, въведете вашето име тук