Месопреработвател от Сливен: Аз не искам държавата да ми дава пари, искам да ми даде спокойствие, за да работя

Аз не искам държавата да ми дава пари, искам да ми даде спокойствие, за да работя. Това е желанието на 53-годишният Никола Атанасов от Сливен, който е собственик на предприятие за месодобив и месопреработка. С много хъс и не малко трудности, той, заедно със своето семейството и 7-8 работника, започва дейността си преди 5 години и поставя началото на своята „Арланда“. Днес работниците са 50, а базата от 5 декара до сливенския квартал „ Речица“ вече се състои от депо за животни, кланица, транжорна, различни цехове за преработка и фирмен магазин. Работят само с български месо, оборудването е висок клас, а голяма част от дейностите са механизирани. Разполагат с 20 автомобила – животновози и такива за дистрибуция на стоката по магазини и цехове. Предлагат богат асортимент от сурово-сушени колбаси и деликатеси, млени меса, месни заготовки и разфасовка предимно от свинско и през определи периоди говеждо и агнешко. Освен във фирмения магазин, с продукцията си зареждат ресторанти в Сливен и региона, месарски магазини в Карнобат, Айтос, Бургас.

„Цял живот се занимавам с подобна дейност, купувах животни, вземах ги от едно място и ги продавах на други кланици, но се стигна до момент, в който трябваше да променя начина си на работа или да се откажа напълно. Ако искаш да се развиваш обаче, трябва да рискуваш и аз го направих. Вложил съм над милион в тази дейност“, разказва Никола.

През годините предприятието не спира да се развива и да подобрява както технологичния процес така и качеството и вида на асортиментите, които предлага.

„За да се занимаваш с този бизнес трябва много труд – ние не знаем кога е събота и неделя, кога е празник, работи се денонощно, почивен ден няма. Благодарен съм, че имам добри работници, иначе без тях нищо не мога да направя. Нямам проблем с набавянето на суровината, работя с определени свинекомплекси и те ми я осигуряват. Проблемът са вносните меса, които подбиват нашата цена и никой не взема мерки. Не можем да се борим с големите вериги хипермаркети, които предлагат внос на страшно ниска цена, а българската качествена продукция остава“, коментира още месопреработвателят.

Трудностите, все още не са го отказали да продължава напред. „Много пъти ми е писвало, но като знам, колко семейства храня и зависят от мен, все още не съм изгубил надежда. Проблемът е, че държавата не си върши работата и всеки прави каквото си иска. „Мен постоянно ме проверяват, искат всичко да е изрядно, а нерегламентираните производители, които колят в задния двор и разнасят месо, подбиват цената, тях никой не ги търси и не ги проверява. Аз съм за проверките и контрола, но да е за всички, не да се притискат само тези като мен, които са в светлата част на икономиката. Държавата трябва да ни дава някакъв стимул да работим, не само да ни спъва. Нека да има проверка, но не когато отвън има 100 човека, а проверяващите затварят магазина, за да ми броят стоката. Това, ако е нормална държава ще се радват, че работя и ще си платя данъците, а не да се чудят как да ме откажат от бизнеса“, категоричен е Никола Атанасов.

По думите му, липсва подкрепа към хората с бизнес като неговия. Макар, че са минали през кризите с Ковид и чумата по свинете, когато имаше ограничения и не можаха да работят, помощ не са получили от никой. „Затваряха ни, а разходите си вървяха, трябваше да плащам на работниците си заплатите, за да ги задържа, винетките на камионите, застраховките, осигуровките. Това беше един от най-тежките ни периоди.  Ако не плащах щях да остана без работници, а при нас работата е специфична и са необходими служители с определени умения, не можеш да ги хванеш от улицата и да станат касапи или технолози. 2-3 години трябва да работят, за да свикнат и да се научат“, разказа за проблемите, с които се налага да се справя той.

Тънкостите при преработката са много и те зависят от човешкия фактор, казва Никола и дава пример с работник, който мели каймите и слага подправките. Тук едно нещо трябва да го направиш, ако не 100 пъти еднакво, то поне 90, за да стане. Не може днес вкуса на кюфтета да е един, а утре друг. Правилната разфасовката на закланото животно и обезкостяването също са много важни, иначе се губи продукция.

За да е винаги прясно месото и да могат веднага да се изпълнят заявките на клиентите, предприятието разполага с депо, в което се събират животни. „Когато ми трябва да мога да си заколя веднага и да имам прясно месо за заявките, не тепърва да ги купя, да ги транспортирам, защото така става забавяне. За Великден събирам по 2 000 агнета“ допълва той.

Плановете му за бъдещето са големи, но по думите му и тук държавата го спира. Купил е място, за да инвестира и да изгради още един фирмен магазин, обаче вече две години, не успява да му смени статута и да реализира замисленото.

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете своя коментар!
Моля, въведете вашето име тук