Може ли журналист, клиент на Прокуратурата, да стане съдебен заседател ?

Всеобща тайна е, че някои „журналисти“ използват позицията си, за да 
извличат облаги за себе си или за други хора, мърсят и охулват 
неудобните им, разпространявайки лъжи, скалъпени обвинения и понякога 
смехотворни писания. Често чуваме, че някоя медия се използва като 
бухалка или за откровен рекет. Ако не рекламираш бизнеса си при тях, ще 
пишат гадории за теб и ще се опитват да те унищожат, така че се замисляш 
дали да не избереш по-малкото зло и да плащаш за реклама всеки месец в 
съответната „медия“. Е, проблемът пак си стои, ако конкурентите ти 
плащат повече от теб.

Подобни „журналисти“ обаче се оказва, че използват служебното си място и 
медията в която работят, за лични цели, а именно оплюват другите 
кандидати в конкурс, в който самите те участват !

Не бихме коментирали случката ако конкурсът бе за друго, а не за съдебни 
заседатели !

Един такъв „журналист“ участва в конкурса за съдебни заседатели за Окръжен съд Сливен и Районен съд Сливен, който се провежда в момента. И понеже кандидатите са 104, а местата – 84 е намерил перфектното решение за елиминиране на конкурентите.
Пише един злобен материал за една от кандидатките за съдебен заседател и 
упражнява косвено влияние върху комисията, която провежда интервютата.
Същото лице отправя обвинения, които може би в пълна сила важат за него. 
Интересно е обаче и как същия придобива информация за жалба в 
прокуратурата и подробния й текст, подадена от трето лице, нямащо нищо 
общо с него.

Тъй като се смята, че кандидатите за съдебни заседатели трябва да са 
критерий за съвест, морал и справедливост щом ще решават човешки съдби, 
„леко“ странен е и фактът, че срещу този кандидат за съдебен заседател 
има досъдебно производство за заплаха за убийство. Има заведено дело за 
клевета и набеждаване, жалби за насилие над собствените му деца и близки 
отношения с педофил и наркоман. Вероятно много престъпници ще се радват 
той да е съдебен заседател на техните дела.

И макар в изискванията към кандидатите да е посочено само, че лицето не трябва да е осъждано за умишлено престъпление, независимо от реабилитацията, едва ли правосъдната ни система се нуждае от подобни заседатели, които имат такава богата „съдебна“ биография.

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете своя коментар!
Моля, въведете вашето име тук

two × one =