Всеобща тайна е, че някои „журналисти“ използват позицията си, за да
извличат облаги за себе си или за други хора, мърсят и охулват
неудобните им, разпространявайки лъжи, скалъпени обвинения и понякога
смехотворни писания. Често чуваме, че някоя медия се използва като
бухалка или за откровен рекет. Ако не рекламираш бизнеса си при тях, ще
пишат гадории за теб и ще се опитват да те унищожат, така че се замисляш
дали да не избереш по-малкото зло и да плащаш за реклама всеки месец в
съответната „медия“. Е, проблемът пак си стои, ако конкурентите ти
плащат повече от теб.
Подобни „журналисти“ обаче се оказва, че използват служебното си място и
медията в която работят, за лични цели, а именно оплюват другите
кандидати в конкурс, в който самите те участват !
Не бихме коментирали случката ако конкурсът бе за друго, а не за съдебни
заседатели !
Един такъв „журналист“ участва в конкурса за съдебни заседатели за Окръжен съд Сливен и Районен съд Сливен, който се провежда в момента. И понеже кандидатите са 104, а местата – 84 е намерил перфектното решение за елиминиране на конкурентите.
Пише един злобен материал за една от кандидатките за съдебен заседател и
упражнява косвено влияние върху комисията, която провежда интервютата.
Същото лице отправя обвинения, които може би в пълна сила важат за него.
Интересно е обаче и как същия придобива информация за жалба в
прокуратурата и подробния й текст, подадена от трето лице, нямащо нищо
общо с него.
Тъй като се смята, че кандидатите за съдебни заседатели трябва да са
критерий за съвест, морал и справедливост щом ще решават човешки съдби,
„леко“ странен е и фактът, че срещу този кандидат за съдебен заседател
има досъдебно производство за заплаха за убийство. Има заведено дело за
клевета и набеждаване, жалби за насилие над собствените му деца и близки
отношения с педофил и наркоман. Вероятно много престъпници ще се радват
той да е съдебен заседател на техните дела.
И макар в изискванията към кандидатите да е посочено само, че лицето не трябва да е осъждано за умишлено престъпление, независимо от реабилитацията, едва ли правосъдната ни система се нуждае от подобни заседатели, които имат такава богата „съдебна“ биография.
