Областният управител на Сливен призова днес да си припомним делото на Левски и да се ръководим от неговите принципи

На 18 юли се навършват 185 години от рождението на Апостола на свободата Васил Левски.

Областният управител на Сливен област Веселин Вълчев призовава днес да си припомним святото му дело и да се ръководим в живота си от завещаните от него принципи, които са по-актуални от всякога:

1. „И не забравяйте – Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.“

2. „Днешният век е век на свободата.“

3. „С моята кончина не свършва пътят, който трябва да извървите.“

4. „Целта ни в Българско е братство с всекиго, без да гледаме на вяра и народност; ръката си подаваме всекиму, който желае да пролива кръв с нас заедно за живот и свобода човешка.“

5. „Чисто народният мъж дава всичко, па и себе си жертва.“ 6. „Дела трябват а не думи.“

7. “ Заклевам се пред нашето отечество България, че ще изпълнявам точно длъжността си.“

8. „За Отечеството работя, байо! Кажи ти моите и аз твоите кривини, па да се поправим и всички да вървим наедно.“ 9. „Най-много са виновни чорбаджиите.“

10. „Ако спечеля, печеля за цял народ – ако загубя, губя само мене си.“

11. „Ето близо е вече времето да докажем на душманите, че българинът не ще бъде вече роб, а свободен. И който от тях не признае нашите закони и не заживее с нас по същите граждански правила, той в един миг с всичко ще стане на прах и пепел.“

12. „И ние сме хора и искаме да живеем човешки: да бъдем напълно свободни в земята си, там гдето живее българинът – в България, Тракия (и) Македония.“

Припомняме за поколенията как е живял Левски и какво е направил, за да я има днес България: Васил Кунчев е роден на 18 юли (6 юли стар стил) 1837 г. в Карлово в семейството на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. Има двама братя — Христо и Петър — и две сестри — Ана и Марийка. През 1862 г. заминава за Сърбия и взема участие в Първата българска легия на Раковски в Белград. Там заради ловкост и храброст получава прозвището Левски (според легендата е направил лъвски скок по време на военни упражнения). След разтурянето на легията се присъединява към четата на дядо Ильо войвода. През 1863 г. заминава за Румъния и след кратък престой се завръща в България. През пролетта на 1864 г., навръх Великден в Сопот, Левски в присъствието на най-близките си приятели сам отрязва дългите си монашески коси. От този момент той става мирският дякон (служител, помощник) на свободата Васил Левски.

Легендата и историческата истина разказват как той преминава през всяко българско селище, увлича най-добрите българи след себе си и почти във всяко кътче създава революционен комитет. Защото е убеден, че „Нашето дело зависи от нашите собствени усилия“. Турците го търсят непрекъснато. Той непрекъснато успява да се измъкне, като се преоблича и се превъплъщава в различни образи. Ботев пише за невероятната му издръжливост и весел характер: „Навън зима, камък се пука от студ, а той, Левски, пее“. Апостолът на Българската свобода е предаден през зимата на 1872 г. Заловен е в Къкринското ханче до Ловеч. Съден е в София. Дори турските съдии са изненадани и възхитени от него. Обесен „там близо край град София“ на 19 февруари 1873 г. Васил Левски е вечният критерий на поколения българи от Освобождението до днес, но някак си винаги неговите завети остават все така несбъднатата българска мечта. Парадокс и до днес остава фактът, че за българите по-големият празник е обесването, а не рождението на Левски. Давани са различни обяснения за това. Дали е чувството за вина, че никой навремето не е направил опит да го спаси в пътя му към София, дали защото почитаме повече Възкресението, отколкото Рождество, защото след смъртта си Левски възкръсна в народната памет. Един светец, напуснал църквата, революционер, проповядващ европейската идея за разбирателство с всички народи, борец за национална свобода, който не се опитва да ограничи свободата на другите.

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете своя коментар!
Моля, въведете вашето име тук