Петльовден е, празникът на мъжката рожба !

Петльовден – празникът на мъжките рожби води началото си от времето на турското робство, когато с кръв от петли, българските семейства белязали портите си, за да заблудят властите, че от техните къщи вече са взети момчета за еничари.

Според народния календар, Петльовден е посветен на децата. За да ги предпазят от болести, в миналото се коли петле или ярка в зависимост от това, момче или момиче има в къщата. На този ден не се правят годежи, сватби и е забранено да се работи.

Преданията разказват следната 300 годишна история.

Петльовден е свързан със събирането на най-тежкия за нашия народ данък – кръвния, взимането на малки момчета за еничари. Разпитаните стари хора и легендата разказват как смела еркечанка (с.Еркеч – Бургаско) скрива мъжкото си чедо и отказва да го даде на турците, а те се заканват, че ако не го предаде, то ще бъде заклано. Тогава тя заявила, че сама ще заколи скъпото си момче, но не ще им го даде за еничарин.

Легендата разказва, че през нощта извела и скрила рожбата си далеч извън селото. Когато се прибрала, заколила един петел на прага на къщата и опръскала с кръвта му навред. Когато сутринта дошли повторно, турците останали стъписани пред постъпката на майката и повече не събирали момчета за еничари от село Еркеч. От тогава та до днес този ден се отбелязва като празник на мъжката рожба, като ден на мъжкото начало на рода български.

Подготовката за този ден започвал сравнително рано. Още от есента се определял един петел за “баща” в кокошарника, но и втори – за Петльовден.

По стара традиция петелът-курбан трябвало да се заколи на дървника от майката на момчето.

Жените, които нямали мъжки рожби, също празнували на този ден, за да се сдобият с момче. „Но която няма момче не си коли петела, ами го носи дето има момчета, там да й го заколят“, гласи поверието.

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете своя коментар!
Моля, въведете вашето име тук