Повечето от жителите на бедните квартали в Сливенско искат да узаконят жилищата си

Болшинството от жителите на квартали с концентрация на бедност в община Сливен имат желание да узаконят жилищата си. Това показват резултатите от социологическото проучване „Жилищни потребности и нагласи на семействата в квартали с концентрация на бедност в Община Сливен“проведено от Хабитат България. Данните от него бяха представени на кръгла маса с представители на Община Сливен и други заинтересовани страни.

Хабитат България изпълнява проект „Изследване и аргументи за нови жилищни политики в полза на цялото общество“, чиято цел е да допринесе за разработване на адекватни общински и национални жилищни политики, свързани с подобряване жилищните условия на уязвими групи от населението. Проектът е финансиран от Фонд Активни граждани България по ФМ на ЕИП 2014 – 2021 г.

В рамките на проекта е проведено задълбочено социологическо изследване на жилищните нужди в ромски общности в Сливен (кв. Надежда и с. Тополчане) и проучване на действащите общински жилищни политики. Докладът е изготвен от доц. Алексей Пампоров, социолог в Институт по философия и социология на Българска Академия на Науките.

По отношение на инфраструктурната обезпеченост на жилищата в кв.“Надежда“ в гр. Сливен само 26,8% имат тоалетна вътре в жилището и само 33,2% имат баня. В с. Тополчане тоалетна вътре в жилището имат само 19,3%, а баня – 35%.

В двете изследвани локации около 75% от анкетираните са свързани с общинската електропроводна мрежа, а останалите или нямат достъп до електроенергия ( 0,7% в кв. Надежда и 2,1% в с. Тополчане), или вземат от съседи на базата на лични договорки ( 24,7% в Сливен и 22,1% в с. Тополчане).

За разлика от достъпа до електроенергия, достъпът до течаща питейна вода е значително по-затруднен. На практика в кв. „Надежда“ едва две трети от домакинствата са свързани с общинската мрежа. Въпреки това най-проблемна изглежда ситуацията в с. Тополчане, където приблизително 17% от домакинствата нямат достъп до пиейна вода и няма от къде да вземат в близост.

Според изследването, достъп до канализация имат около 70% от домакинствата в двете населени места в Сливенско, останалите имат или септична яма или нямат канализация.

Достъпът до сметосъбиране също разкрива значим инфраструктурен проблем в условията на живот в тези квартали. Над две трети от домакинствата в Сливен изхвърлят боклука си в торби пред вратата на жилището, които биват събирани няколко пъти седмично. Предвид гъстотата на заселване на квартала обаче това е рискова предпоставка за възникване на нежелани епидемични обстоятелства,

свързани с болести породени от лошата санитарна среда. Кв. „Надежда“ обаче не е най-проблемното място в това отошение. В село Тополчане под 1/4 от домакинствата имат достъп до контейнери за сметосъбиране, а при почти половината домакинства никой не събира изхвърлените боклуци.

Отоплението през зимата може да се превърне в значим фактор за задълбочаване на бедността или за циклично попадане в капана на бедност, поради натрупани дългове, от една страна. От друга страна е пряко свързано с качеството на въздуха, който домакинствата са принудени да дишат през зимния отоплителен сезон. Основният източник на отопление са т.нар. печки на твърдо гориво (дърва и въглища). В кв. Надежда, гр. Сливен е регистриран и относително висок дял на домакинствата, които се отопляват с електрически ток, посредством радиатори, калорифери или климатици – 18,6%.

За да оптимизират своите разходи, домакинствата използват различни подходи за отопление на жилищата си през зимата. Данните показват, че между различните квартали не се наблюдават твърде големи разлики. В кв. Надежда има лека тенденция да се отопляват всички стаи, както и спалните да се затоплят само преди лягане в малко по-висока степен, докато в с. Тополчане е малко по-висок делът на домакинствата, които се събират да живеят само в една стая от жилището.

Относно наличните документи за собственост в кв. „Надежда“,  какъвто и да е документ за собственост имат едва 12,8% от анкетираните. Почти три четвърти от домакинствата нямат никакъв документ. Съвкупността от домакинства в Тополчане е разделена на две приблизително еднакви части – 56,9% имат някакъв документ за собственост, докато останалите 43,1% нямат документи или не знаят дали има такива.

Във всички изследвани квартали се наблюдава изключително високо ниво на желание жилището да бъде узаконено – съответно 100% в Тополчане и 60% в кв. „Надежда“. В Тополчане почти ултимативното условие обаче е да няма големи разходи свързани с тази процедура. Вероятната причина за това е, че все пак домакинствата в тези места притежават нотариален акт или друг документ за собственост и узаконяването фактически ще засегне някои пристройки или преустройства на жилището. Съгласието в Сливен също е много високо, като приблизително 40% са декларирали, че биха узаконили жилището си, дори и да има съществени разходи, свързани с това.

Близо 70% от анкетираните биха закупили земя или имот на друго място извън квартала. Основният фактор, поради който имат колебание за преместване извън квартала е дали биха имали достатъчно средства за такава инвестиция (68,5% в кв.“Надежда“), но има и други значителни причини за отказ. В Тополчане водещият фактор за нежелание е обстоятелството, че в квартала живеят роднините и приятелите (67,8%), а 28,5% харесват местоположението и условията си на живот.

Впечатление прави и високият процент респонденти, които биха похарчили пари за сериозен основен ремонт на настоящето си жилище и за неговото узаконяване. В кв. „Надежда“ в Сливен над 3/4 от домакинствата биха се опитали да съберат пари за узаконяване на постройката си. В Тополчане респондентите са по-склонни да инвестират средства в смяна на дограмата и ремонт на покрива.

Проучването доказа, че изследваните общности са действително с концентрация на бедност. В Тополчане, където е и най-висок рискът от бедност, 87,5% от домакинствата живеят с доходи под националната линия на бедност за съответната година, а специфичната линия на бедност е 147 лв. В кв. Надежда, град Сливен, доходите са по-високи и там под националната линия на бедност живеят 57% от жителите на квартала.

 

 

 

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете своя коментар!
Моля, въведете вашето име тук