Пвече от половината българи (52%) не са се опитвали да променят настройките за поверителност, зададени по подразбиране в социалните мрежи. Тоест доверяват се на „Фейсбук“, „Туитър“ и други да преценят каква част от живота им да бъде видима за всеки в интернет – поне такава причина посочват 20% от тях, пише „Дневник“.
Други 35% от тези 52% изобщо не знаят как да го направят. 21% не се притесняват от това, което споделят, а 20% не са чували, че могат да изберат. 13% нямат време, 10% не знаят защо са постъпили така. (Сборът на процентите надвишава 100, защото има възможност за повече от един отговор.)
Това показва проучване на „Евробарометър“ за Общия регламент на личните данни (GDPR) и неприкосновеността в интернет. Сред всички европейци 43% използват настройките по подразбиране. 29% от тях също вярват на социалните мрежи, че са избрали подходящи условия, а 27% не знаят как да ги променят. 20% нямат проблеми със споделянето на лична информация, а 17% не знаят, че имат възможност да избират.
Обясненията как сайтовете използват личните данни са прекалено дълги и прекалено сложни – това са основните две причини българите да не четат декларациите за поверителност. Те са същите и за средния европеец. На въпроса какви са причините те да не се четат 45% от българите посочват дължината, а 30% – неяснотата.
25% от запитаните казват, че им е достатъчно да видят, че сайтът изобщо има такава политика, а 18% смятат, че законът ще ги защити. Парадоксално, но почти същите проценти имат и мненията, че не е важно политиките да се четат (19%) и че сайтовете така или иначе няма да ги спазят (18%). (Сборът на процентите надвишава 100, защото има възможност за повече от един отговор.)
11% от запитаните смятат, че имат пълен контрол над информацията, която споделят онлайн; 37% намират, че я контролират донякъде – за разлика от средното за ЕС, където 14% са спокойни, че имат пълен контрол, а 51% – някакъв.
