Производители в Сливен очакват увеличено търсене на българската праскова и по-слаб натиск от външни пазари

Сливенската праскова е плод, за който са чували почти всички в България. Около 35-40 % от прасковените насаждения у нас, плододаващи и нови градини, се намират именно в Сливенска община. Годишно те дават около 16 000 тона плод.

„5-6 хиляди тона е прасковата, която е за преработка и се продава на български предприятия в Сливен, Карнобат и Пловдив. Добивът на десертна праскова и нектарина е около 10 хиляди тона, като те освен на вътрешния пазар се търгуват и в Румъния“, разказа Коста Петров – председател на сдружението на частните производители на праскови в региона „Българска праскова“. По думите му, при добра грижа и добра година може да се стигне и до реколта от 2,5 до 3,5 тона от декар.

Сред сортовете, които се гледат в Сливенско и зреят през юли са: Редтоп, Юлска едра, Сентри, Роял Глори. През август се прибират плодовете от сортовете -Редхейвън, Глоухейвън, Роял Мун и др.

За реализацията на продукцията си производителите на праскови получават помощ от Консервната фабрика в Сливен. Разчитат и на туризма по Черноморието, благодарение на него успяват да реализират количества от плодовете си на борсите в морските градове. Цените са плаващи, една е цената на място в региона, друга е на борсите в Бургас и Варна, трета е цената за износ.

„Във фабриките цената на консервна праскова се движи от 0,25 до 0,30 евроцента, много рядко е имало случаи да стигне до 0,35 – 0,38 цента. Около 0,08 -0,12 цента е цената на прасковата, която е за сок и нектар. Десертната праскова пък се изкупува – от 0,40 до 0,70 цента, но тук цената зависи от качеството и се движи според едрината на плода“, уточни производителят.

Според него, прасковите са доходна култура, ако всичко е нормално. „Под нормално разбираме, ако на 10 години в 2 от тях получим проблем със сланата, но ако се случи 3 поредни години проблеми с късни пролетни слани и градушки, както беше тук в региона, нашия производител се отчайва, трудно му е. Доста хора работиха навън, върнаха се инвестираха в градини, разчитат на това да изхранват семействата си, но се оказва, че инвестицията не се възвръща“, разказа още той.

Априлските слани са нанесли поражения на насажденията, които са в по-ниските села край р. Тунджа. Запазени са част от късноцъфтящите сортове, уврежданията са предимно по някои от сортовете на десертните праскови.

„Очертава се пак трудна година пред нас, но се надяваме да се справим“, оптимист е Коста Петров.

Съхранението на продукцията също е от важните моменти за овощарите. „В Гърция, Италия, Испания, които са ни конкуренция, във всяко населено място има създадени по няколко големи или малки хладилни камери. Това малко или много подпомага производителите защото нашата продукция е малотрайна и бързо трябва да се реагира с реализацията й. Ние също се нуждаем от такива камери в населените места където произвеждаме, за да съхраним продукцията си за по-дълъг период от време“, коментира той.

Според него, тази година производителите очакват да има по-голямо търсене на българската праскова заради щетите, които природните стихии нанесоха в Гърция, Испания и Франция където овощните насаждения измръзнаха. „Надяваме се натиска отвън да е по-малък на пазара за плодове и зеленчуци и да успеем да реализираме нашата продукция на по-хубава цена. Компотната праскова ще стартира с 0,30 цента на килограм изкупна цена в българските консервни фабрики, но ако се намесят гръцки изкупвачи цената ще се повиши“, поясни Петров.

Проблем за Коста и колегите му от бранша е липсата на работна ръка по време на кампанията за прибиране на плодовете. „Ако я има, то тя е некачествена затова смятаме, че от някъде трябва да постъпи работна ръка, която за 5-6 месеца да работи в България. Ние изоставаме и технологично от производителите в Европа защото при нас ръчния труд е много. За да го намалим са ни необходими машини за растителна защита, за обработки на почвата, прибиращи машини, сортиращи и пакетиращи машини, складови бази“ уточни още овощарят.

 

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете своя коментар!
Моля, въведете вашето име тук