Пътят на сладката царевица от полето в село Крушаре до туристите по Черноморието

412

Сладката царевица е традиционна култура за българския пазар, особено желана през лятото за прясна консумация. В разгара на туристическия сезон у нас, тя е търсена стока по морето. Именно на това разчита за поредна година семейството на 37-годишната Борислава Георгиева от сливенското село Крушаре. Вече осем години заедно със съпруга си , отглеждат 20 декара сладка царевица, успяват да реализират продукцията си по Черноморието от началото на юли до края на септември. Докато кочаните стигнат до туристите обаче, са необходими доста средства и труд от страна на производителите.

Сортът захарна царевица, който осигурява прехраната на Борислава и семейството й е „Оверланд“ на фирма „Синджента“. „Образува едри кочани, които са с почти еднаква дължина – 20 см., с 18-22 реда зърна.  Зърната са едри, много сладки, подходяща е за свежа консумация, за замразяване и консервиране“, разказа Борислава, пояснявайки защо са се спрели именно на този сорт. По думите й, пробвали са да отглеждат и американски сортове, но там кочаните са къси и не се търсят, продукцията си са пласирали много трудно. Сред предимствата на „Оверланд“ според нея е и високият добив на търсената на пазара стока.

Продукцията си те предлагат на зеленчуковата борса в Сливен където идват прекупвачи от морето и я изкупуват. „Цената за сега е 1 лв. за бройка, но сме имали години, които е била ужасно ниска – 0,30 лв. за кочан. Разходите обаче хич не са малко. Това е растение, на което му трябва „храна“- т.е. много влага и торене. Скъпи са и семената и торовете, капковото напояване, като се сложи и надника на работниците ни – финансовата страна е тежка. По време на растеж е нужно да се предприеме борба с плевелите, торово подхранване, напояване, борба с болестите и неприятелите“, посочи още младата жена.

По думите й, трябва да се справят и с най-големия вредител на сладката царевица-нощенката, засега удържат положението, но едва ли този проблем ще ги подмине. „Още сме на първи кочан и се справяме, но какво ще стане докато успеем и ако изобщо успеем да изхраним втори кочан, не се знае. Климатичните условия тази година също ни се отразиха и имаме забавяне на реколтата поне с 20 дена. Миналата година до 15 юни бяхме приключили с първите кочани, изчистили и продали. А тази година ние започнахме едва преди няколко дни беритбата, трябва и да я приключим бързо, за 10-15 дена защото след това и минава времето,  втвърдява се и не може да я продаваме като сладка“, разказва Борислава.

Добивът от декар зависи от това дали ще оберат само първия кочан или ще могат да реализират и втория, дали ще успее растението да го изхрани. „Не можем да оставим царевицата с 4 кочана, при братенето оставяме два иначе няма да може да изхрани първия. Тогава получаваме около 4-5 хиляди бройки от декар, ако има изхранване и на втори кочан стигат до 10 хиляди бройки“ , поясни тя.

Борислава се надява Министерството на земеделието, независимо кой ще го ръководи, да обърне внимание на производители като нея защото с нищо не ги подпомага в отглеждането на сладка царевица. Тя не влиза в схемите за обвързано подпомагане за плодове и зеленчуци, до сега никога не е включвана в такава схема, а земеделците се нуждаят от помощ.

 

 

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете своя коментар!
Моля, въведете вашето име тук