РБ „Сава Доброплодни“ отбеляза 200 години от рождението на патрона си

РБ „Сава Доброплодни“ отбеляза днес 200 години от рождението на патрона си бележития възрожденец Сава Доброплодни. Това е последната проява от
програмата посветена на 65-годишнината от създаването на културната
институция.

Сава Илиев Доброплодни оставя трайна следа в културната история на
България като един от най-изтъкнатите възрожденски учители, плодовит
книжовник, читалищен и театрален деец, борец за духовна свобода, активен
общественик. Роден е на 3 (15) декември 1820г. в гр. Сливен
окръг – до 1885 г.

Сава Доброплодни е и плодовит книжовник. Знанията му се отличават с
присъщата за съвремието му многостранност: в областта на филологията, на
естествените науки, на педагогията. За нуждите на образователното дело той
съставя и отпечатва: „Игиономия, сиреч правила, за да си вардим здравието“
(1846)- определяна като първото ръководство по здравеопазване у нас, издадена
повторно в съкратен вид под заглавие „Кратко здравословие …“ (1865) ,
„Водител за взаимните училища“ (1852) – първото систематично педагогическо
съчинение на български език, „Писменик“ (1853) ./ – първото ръководство по
стилистика в историята на новата българска литература, „Училищни таблици“
(1857), „Пространний буквар за децата, или взаимоучителни таблици“ (1860),
„Нов буквар за приготовление към звучната метода“ (1866), „Неделни апостоли
и евангелия“ (1866)- първото тълкование на евангелските текстове на
новобългарски език. Възрожденската преса от 1857, 1860 и 1875 г. съобщава и за
други подготвени за издаване негови учебници. През 1893 г. излиза неговата
последна книга „Кратка автобиография“- съдържаща твърде ценен материал за
изучаване на големите просветни и културни преобразования в епохата на
Българското възраждане, както и на публикации свързани с неговия живот и
дело. В областта на драматургията, освен комедията „Михал“ (1853, с която се
поставя началото на българската драма), написва и превежда още пиесите:
„Тримата ефрейтори“ – комедия в 1 действие, „Прошенописецът“ – комедия в 1
действие; драмата „Двамата взводни командири“; „Нещичко“ – монолог в една
сцена; „Вяра и любов“ или „Велислав и Слава“ – драма в 3 действия.
С. Доброплодни получава заслужено признание за дейността си още
приживе. На 6 юли 1884г. е признат за почетен член на Българското книжовно
дружество. На 18 май 1889г. е удостоен от княз Фердинанд със сребърен медал
за заслуги.
Умира на 19 април 1894г. в София.

Поради въведените извънредни противоепидемични мерки в
страната за ограничаване разпространението на короновируса, част от
подготвените от библиотеката прояви включени в програмата на честването на
годишнината от рождението на Доброплодни няма да могат да се посетят до 21
декември, а други ще се реализират след отпадане на извънредните мерки.

По повод на годишнината от рождението му в централното
фоайе на библиотеката е експонирана документалната изложба „Един живот на
„полза роду“ посветена на живота и делото на бележития възрожденец. В
изложбата са представени интересни документи, снимки, писма, както и първите
издания на неговите книги: „Игиономия, сиреч правила, за да си вардим здравието“/Цариград, 1846г./; „Водител за взаимните училища“/Земун, 1852г./ –
първото систематично педагогическо съчинение на български език; „Писмовник“
(Писменник) /Земун, 1853г./ – първото ръководство по стилистика в историята на
новата българска литература; „Михал. Комедия на четири действия“ /Земун,
1853г./ – с която се поставя началото на българската драма; „Неделни апостоли и
евангелия ..“. /Болград, 1866г. / – първото тълкование на евангелските текстове на
новобългарски език; „Кратка автобиография“/С., 1893г./ – съдържаща твърде
ценен материал за изучаване на големите просветни и културни преобразования в
епохата на Българското възраждане, както и на публикации свързани с неговия
живот и дело. Специално място е отделено на възстановената от документален
филм за Сливен от началото на XX в. снимка на родната къща на Доброплодни,
разрушена преди повече от 70 години. Изложбата ще бъде експонирана до средата
на м.януари 2921г. и ще може да бъде посетена след отпадане на извънредните
противоепидемични мерки на 21 декември 2020г.

След отпадане на извънредните противоепидемични мерки предстои
провеждането и на научна сесия на тема: „Сава Доброплодни – живот и дело.
Нови изследвания“, която трябваше да се проведе на 3 и 4 декември 2020г., с
участието на научни работници и изследователи от СУ ”Св. Климент Охридски”,
УНИБИТ, ВТУ ”Св.Св.Кирил и Методий”, ПУ „П. Хилендарски, ШУ”К.
Преславски” и др. като докладите ще бъдат издадени в сборник.

Работи се и по документален филм за Сава Доброплодни, премиерата на
който ще се състои в началото на следващата година, когато отпаднат
ограниченията за организиране на културни събития

За да изразят преклонението си пред личността и делото на Сава
Доброплодни, днес, 3 декември. служителите на регионалната библиотека
поднесоха цветя на неговия бюст в пантеона на възрожденците при паметника на
Хаджи Димитър.

Заслугите на Сава Доброплодни за просветното и културното издигане на
българския народ са неизброими. Такава личност не бива да потъва в забрава.
Затова сливенската регионална библиотека ще продължи да инициира прояви за
изследване и популяризиране на неговия живот и дело.

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете своя коментар!
Моля, въведете вашето име тук