РБ „Сава Доброплодни“ представя документална изложба, посветена на развитието на българската книжовност

Документална изложба, посветена на развитието на българската книжовност ще бъде представена от Регионална библиотека „Сава Доброплодни”- Сливен в навечерието на 24 май. Тя е подредена в централното фоайе на библиотеката и включва над 120 ценни издания от нейните фондове, чрез които се проследяват най-важните моменти в развитието на българската книжовност от създаването на славянската писменост от светите братя Кирил и Методий през 855г. и разпространението й сред славянските
народи, през книжовното дело на техните ученици и развитието й през вековете
до наши дни.

Значително място в изложбата е отделено на издания разкриващи по-
важни събития в живота на Кирил и Методий. Представена е най-старата
българска азбука – глаголицата, създадена около 855г. от Константин-Кирил
Философ, с която се слага началото на голямото просветителско и книжовно
дело на двамата братя, които превеждат от гръцки на старобългарски език най-
необходимите богослужебни книги за популяризиране на християнството и
така полагат основите на старобългарския литературен език. Представени са и
издания разкриващи дейността на техните ученици Климент, Наум, Ангеларий,
Горазд и Сава, които, идвайки в България, намират подкрепа за своето дело от
българския цар Борис I, създават Охридската и Преславската книжовни школи
и в резултат на просветната им и книжовна дейност България става основен
център на славянската писменост. Учениците на Кирил и Методий създават по-
лесни за изписване букви и тази азбука била наречена кирилица в чест на
Кирил. В изложбата са експонирани материали, представящи фрагменти от
книги писани на глаголица и кирилица и в по-късните векове.

В изложбата са включени и редки и ценни документи, в които е отразена
и оценката през вековете на великото дело на двамата братя и на техните
следовници. Посетителите могат да видят уникално фототипно издание на
прочутата „Хронография” на Константин Манасий, съвместно издание на
гръцкото издателство „Милитос” и Ватиканската апостолическа библиотека,
написана в мерена реч, на гръцки език, през 12 век, първият исторически текст,
преведен на славянски език и днес важен източник за историята на българския
народ от появата му на Балканския полуостров, покръстването на българите,
книжовността, развитието на България като силна държава и борбата й да се
разшири в райони, които са принадлежали на Византийската империя. Интерес
представлява и уникалното библиофилско фототипно издание на „Царството на
славяните” от  Мавро Орбини, оригинала на която е отпечатан през 1601г. в
град Пезаро на италиански език и оригиналното й заглавие, в духа на
тогавашните традиции, е „Царството на славяните, днес неправилно наричани
скиавони (т.е. роби). История от дон Мавро Орбини от Рагуза, абат от Млетския
орден, в която се вижда произходът на почти всички народи, говорещи
славянски език, с многото и различни войни, които те са водили в Европа, Азия
и Африка, напредъкът на техните царства, древната им религия и времето на
покръстването им в християнска вяра. И преди всичко се виждат успехите на
царете, които някога са властвали в Далмация, Хърватско, Босна, Сърбия,
Рашка и България.Най-голямо възхищение заслужава внушението на Орбини,
че сърцевината на славянското единство е общото славянско писмо. Дадени са
в образци двете славянски азбуки – глаголическата и кирилската, както и
наименования на буквите. Тази публикация тогава изиграва ролята на учебник
по славянска грамотност. Интересното за тази книга е, че тя получава голямо
разпространение и много преводи като през 1722г. книгата е преведена на
руски език и отпечатана в Петербург с благословията на император Петър
Велики. Именно на руски език през 1761г. я прочита и първият национален
български историк – йеромонах Паисий Хилендарски и я ползва като изворов
материал при написване на „История славянобългарска”.

Сред експонатите на изложбата може да се види и уникално фототипно
издание на първата печатна книга на ново6ългарски език – „Абагар”, издадена
през 1651г. от бъдещия католически епископ Филип Станиславов. Изданието
съдържа апокрифни молитви и разкази с религиозен характер в разрез с
католическите догми. В езика на „Абагар” се вмъкват някои новобългарски
елементи. Книгата била предназначена да се носи като амулет „наместо силни
мощи”, във вид на свитък, навит около кръста или около лявата ръка. В края е
поместено послесловието на автора, който се нарича “епископ на Велика
България”.

В изложбата са включени различни издания на „История славянобългарска” на Паисий Хилендарски, „Житие и страдания грешного Софрония” , „Мати Болгария” на Неофит Бозвели. Специално място е отделено на възрожденската книжнина като са представени ценни старопечатни издания от фонда на библиотеката, между които: „Буквар с различни поучения” /1824/ на Петър Берон; „Балгарскитъ кншжницы или на кое словенско племе собственно принадлежи кирилловската азбука?”/1841/ на Васил Априлов;Писменик; /1853/;Пространний буквар за децата, или взаимоучителни таблици;/1860/ на Сава Доброплодни; „Грамматика за новобългарскыя езыкъ”/1868/ на Ив.Момчилов, „Практично приготовление. Граматиката въ основните училища” на Г.Миркович, „Грамматический способъ за изучаване 10-тъ части на ръчта по нагледенъ кроежъ /приближително/” на Д. Кавалджиев;.”Изгубена Станка”/1867/ на Р.Блъсков, религиозни издания и др.

Показани са и старопечатни периодични издания. В последния раздел на изложбата са представени монографични изследвания за значението на делото на Кирил и Методий през вековете, както и издания, чрез които се изразява почитта и преклонението пред тяхното дело днес, между които и Химн на св.св.Кирил и Методий преведен на 21 езика.

Изложбата може да бъде посетена до 30.05.2020г.

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете своя коментар!
Моля, въведете вашето име тук