Сливенски картофопроизводители разчитат на силен туристически сезон по Черноморието, за да оцелеят

Картофите и лука са два зеленчука, неразделна част от българската трапеза. За да стигнат до нея обаче-пътят е дълъг и осеян с препятствия, които българските производители са принудени да преодоляват, за да оцеляват. Поредният „прът в колелото“ за картофопроизводителите е спирането на възможностите за обвързана подкрепа на картофите за трапезна консумация и вероятно няма да е само това.

В малките семейни стопанства като това на Коста Петров в сливенското село Глуфишево отново ще разчитат на собствени сили и средства, за да реализират продукцията си от картофи и лук и тази година. Надяват се добивите да са по-добри от миналогодишните. „Основните консуматори на нашите картофи и лук са ресторантите и хотелите по морето, а когато няма много туристи, това се отразява с много ниски цени и липсата на пазар“, разказва той.

Всяка година залага 80-100 декара картофи и тъй като в региона разчитат на ранния картоф, най-много от площите са с този тип сортове – „Ривиера“ и „Агата“ на Холандската фирма „Агрико“. „Пробвали сме и „Аризона“ -те са много добри като добиви и външен вид, но не можаха да се наложат на пазара. Той беше подходящ за чипс и пържене, но не и за готвене. Докато „Армада“-та се наложи, „Сюриа“,  „Карера“ също и са с много добри качества и всичките са чужди сортове. Ние отдавна нямаме родно българско производство, не говорим за семепроизводство, а за сортов състав. Това изисква много години работа, труд и пари, за да се селекционира, да се наложи и да се използва“, коментира производителят.

По думите му, България никога не е била силна в това отношение, въпреки, че преди години е имало Опитна станция по картофа, те не са успели да наложат нищо. „Искат се средства, но ролята на опитните станции едно време беше да се види даден сорт зеленчук как се развива при различни климатични условия. Във всеки микрорайон се отглежда различен сортов състав, който зависи и от посоката на реализация. Когато ние в Южна България вадим ранен картоф, горе в Северна България продължават да сеят. Но те нямат нужда от ранни картофи, докато ние се насочваме към  тази ниша със суперранния картоф, който с рътене го изнасяме още в началото на март, за да можем в края на май да почнем да вадим. Юни докато не са излезли големите производители ние задоволяваме пазара с пресния картоф, който тогава е и най- вкусен, а и търсенето му е по-добро“, разказва още Коста Петров.

Въпреки, че част от дейностите по производството са механизирани, ролята на ръчния труд и наемната работна ръка продължава да е голяма. “Картофът, който вадим в края на май и началото на юни е нежен, там не може машини да го сортират, задължително се прави на ръка, измива се и там много работници са нужни. Пакетажа на ранния картоф на гаци също е ръчен, а това много ни бави“, казва той.

Освен картофи, се занимава и с отглеждането на 50 декара лук – червен, жълт, плосък, кръгъл и зелен лук за салати. Сортовете са различни защото, ако едните не вървят другите да могат да компенсират, не се знае коя ще е печелившата карта през настоящата година.

Използва вносни сортове арпаджик и червен лук “Red Baron”, но разчита  и „местната плочка“- плоския бял лук. Всеки лук има специфика, а съхранението на белия и червения лук не е много дълго, трябва бърза реализация. „Аз разчитам повече на арпаджика. Семково залагам само лятно зеления лук. Цените миналата година бяха от 0,80 лв. до 1 лев на едро на борсите и когато зареждах хотели и магазини“, посочва стопанинът.

Закупил е машини за автоматично сеене на арпаджиците, за сортиране и почистване на лука, но колкото и да автоматизира  процесите все стига до един момент когато пак му трябват хора. Πpoблeм за него, както и за повечето малки бългapcĸи ĸapтoфoпpoизвoдитeли e и нeдocтигът нa cĸлaдoвe. Paзxoдитe пo изгpaждaнeтo им ca знaчитeлни, a cyбcидиитe – дъpжaвни и eвpoпeйcĸи, нe cтигaт.

„Ние все още отстъпваме на колегите от Западна Европа по отношение на складовите бази и техниката на прибиране, складиране и пакетиране. Надяваме се държавата да влезе в малко в ролята си и да ни подпомогне да закупим такива машини. Да помогне да изградим складови бази и да ремонтираме вече съществуващите. Много е важно да разполагаме с такива защото то не е само да произведеш стоката, тя иска реализация. Това не е фабрика да го направиш и да го оставиш, ти гониш период от 3-4 месеца, в който да реализираш стоката, която си заложил. Ако точно в този момент не можеш да наемеш складова база продукцията ти заминава“, допълва той.

И докато родното производство се свива, на пазара расте вносната стока. „Големите производители, които имат складови бази в момента търпят големи загуби, тъй като има масиран внос на картофи на лук  от вън и то не защото нашия е по-лош, а заради големите енергийни разходи за съхранение на тези, които ползват складовите бази в Полша и Германия. В момента те са предпочели,  вместо да продължат да правят големи разходи, да свалят цената на картофа и лука и да го изчистват. Това е причината да ни заливат с евтин лук и картофи, а колегите у нас са на ръба на оцеляването защото цената се срива“, обяснява ситуацията  Коста Петров.

Опасенията на малките зеленчукопроизводители като него в Сливенския регион, които в момента са заложили, освен картофи и  лук още спанак, предзимно зеле и бакла, са каква ще бъде реализацията на стоката им. Основно разчитат на туристическия сезон от май до септември, на зеленчуковите борси и малките магазинчета, които пазаруват от  тях, защото нямат достъп до големите вериги магазини.

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете своя коментар!
Моля, въведете вашето име тук