Според проекта за нова Конституция: Край на ВНС, депутатите стават 120

Според проекта за нова Конституция на ГЕРБ се слага край на съществуването на ВНС, депутатите стават 120, пише „Монитор“.

Два съдебни съвета сменят ВСС

  • Президентът без право да назначава тримата големи
  • Всеки ще може да сезира КС
  • Омбудсманът с мандат по-малко
  • Правосъдният министър  няма да може да предлага дисциплинарки, ще управлява имотите на Темида

Край на института на Великото народно събрание. Това е една от ключовите точки в проекта за нова Конституция, която бе депозирана официално от ГЕРБ в деловодството на парламента. Това стана лично от шефката на ПГ на ГЕРБ Даниела Дариткова, след като по-рано през деня премиерът Бойко Борисов заръча на нея и на председателя на НС Цвета Караянчева да направят това.

Самият документ е пратен до председателите на всички парламентарни групи в 44-тото НС, както и на независимите депутати. От ГЕРБ уточниха, че с това  канят на разговори и консултации всички парламентарни групи, а целта е да се постигне широко съгласие за свикване на ВНС, което всъщност да приеме новият основен закон, а след това да се саморазпусне. Официални покани пък ще бъдат пратени в началото на следващата седмица.

Иначе в новия основен закон, предложен от ГЕРБ, както беше анонсирано от самия Борисов преди дни, се намалява броя на депутатите. Така от 240 те стават 120. Правомощията на ВНС се прехвърлят на обикновения парламент. Със свиването на броя на народните избраници пък се намаля и тавана за промяна на конституцията, Така занапред, за да бъде внесени нови поправки ще са нужни подписите само на 30 депутати, вместо досегашните 120. За да се приеме пък ще нужни 3/4 от всички народни представители, което ще се равнява на 90, вместо 160. Ако не се събере нужното мнозинство, то това може и да става едва след два месеца и с поне 2/3 от гласовете  на депутатите.  Когато става дума за правата на гражданите, тези текстове ще се променят със 4/5 от гласовете  на депутатите, което е точно 90 човека.

Както беше обещал Борисов, НС ще може да изслушва главният прокурор на всеки шест месеца и да приема доклади за неговата дейност, извън годишните такива. Той ще може да дава информация на депутатите за конкретни производства с разрешението на наблюдаващия прокурор.

Досегашния ВСС се закрива и на негово място ще има два съдебни съвета – на съдиите и на прокурорите. От 25 техният общ брой става 26, като един човек отгоре получава професионалната квота на съдиите. Така съвета на магистратите ще се състои от 15 души – 6 излъчени от НС и 7 от колегията, а тези на прокурорите от 11 човека – 5 от НС, 4 от колегията и 1 представител на следователите. Съвета на съдиите ще назначава шефовете на ВКС и ВАС, а на обвинители – главния прокурор. Намаляват се мандатите на тримата големи от 7 на 5 години. Всеки от съветите ще има свой инспекторат

Правосъдният министър вече няма да председателства съдените съвети, а само ще присъства на заседанията. Няма да може да прави предложения за дисциплинарки за съдии и прокурори и за тяхното повишаване, но ще може да управлява имотите на Темида.

Орязват се някои правомощия на държавния глава, но за сметка на това му се дават други. Така той няма да издава укази за назначаването на тримата големи – главния прокурор, шефовете на ВКС и ВАС. Те ще се избират съответно двата нови съдебни съвета – на съдиите и на прокурорите. Вместо това на президента се дава възможност да назначава служебно правителство дори да останали по-малко от три месеца до следващите редовни избори.  Президентът запазва правото си да инициира промени в Конституцията.

Омбудсманът няма да има право на втори мандат. Запазва се обаче правото му да жали пред КС. Мандатът на омбудсмана от 5 години вече е записан изрично в конституцията, а не само в специалния закон.

Въвежда се институтът на индивидуалната конституционна жалба пред КС. Текстовете са доста лаконични, като в тях само се казва, че „КС се произнася по индивидуални конституционни жалби за установяване на противоконституционност на закон, с който се нарушават права и свободи на гражданите“. Кой ще може да го сезира, по различен от досегашните субекти, не е ясно. От ГЕРБ уточниха за „Монитор“, че идеята е всеки гражданин да може да го прави, но дадоха да се разбере, че може би ще се търси някаква „цетка“, тъй като има опасност КС да се задръсти от жалби на граждани,

Иначе по същество проектът на ГЕРБ възпроизвежда по-голямата част от сегашните разпоредби на основния закон. Има въведени няколко нови члена, които засягат герба, държавния печат, знамето, равнопоставеността между мъжа и жената

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете своя коментар!
Моля, въведете вашето име тук