Стефан Димов от Сливен: Струва си да инвестираш в сливова градина

Струва си да инвестираш в сливова градина, това се е заел да докаже 43-годишният Стефан Димов от Сливен, който след 20-годишен гурбет в Англия решава да вложи средства в 45 декара сливови насаждения в село Кипилово. 30 декара градини по северния склон на Стара планина вече са изградени, а останалите ще бъдат довършени тази есен. Мечтае да направи собствено микропредприятие за преработка на сливите и е на път да реализира желанието си, дори и без помощ от европейските програми, които по думите му помагат да големите производители и се оказват недостъпни за дребните земеделци като него.

„Въпреки, че Сливенския регион е известен с прасковите си, аз избрах друго. Започнах да работя със сливи, тъй като много ги харесвам като биологичен вид, а и защото се оказа, че са ми наследство. Някогашните родове в селото са направили малки чифлици със сливови градини. Ние си купихме къща там и наследихме такива, изкоренихме ги и започнахме да изграждаме нови. При нас условията за отглеждане на сливи са добри понеже се намираме на подходящо за тях надморското равнище 500- 600 м., зимите не са толкова тежки и плода може да се запази. Необходимата им вода ще доставяме от близката река, с капково напояване“, разказва той.

Градините на Стефан се намират на територията на НАТУРА 2000, отглежданите тук плодове са биологично по-чисти защото употребата на препарати за пръскания и торене са ограничени до минимум или почти не се използват.

„Избираме сортове, които да берем в по-късен етап на лятото защото земите ни са в консервиран район, съобразяваме дейностите си с различни срокове. Така в по-ранното лято можем да изчистим и окосим тревата в градините, а сливи започваме да берем след 15 август до края на септември. Избрали сме 3- 4 сорта, които в рамките на месец – месец и половина зреят постепенно. Заложили сме на сръбски сорт „Чачанска Найболя“ – която е устойчива на ниски зимни температури и късни пролетни студове и „Гросса Ди Фелисио“ – едра слива за пазарни нужди с добри качества за транспортиране и с добър пазарен вид. Тези двата сорта са предимно за прясна консумация, но отглеждаме и от американския сорт „Стенлей“ , който е основно за преработка – производство на сладка и конфитюри. Тази есен, в новите градини, ще засадим немските „Топ Селект“ и „Топ Файв“, които са с доста месест плод и леко кисела жилка, влагата в самата слива е по-малко, затова е  подходяща за сушене, за сладка и компоти.

Докато започнат да берат плодовете от насажденията си, Стефан и семейството му се занимават с производството на качествено сено, което косят в градините със сливови дървета и го продават на животновъдите в Сливенско, за да изхранват животните си през зимния период.

43-годишният земеделец иска да направи и собствено малко предприятие, като за целта закупи изоставена сграда в селото, ползвана някога за хранително-вкусовата промишленост. В нея, освен да се преработват сливите, да има и хладилници за съхранение на продукцията му докато чака изгодна цена за продажбата й.  Мечтата си ще се опита да осъществи със собствени средства, тъй като основната трудност, с която се сблъсква, е невъзможността да ползва подпомагане за разширяване на стопанството си по европрограмите. „Изискванията, за да получат финансиране са обвързани с големи годишни обороти, данъчно доказани, които аз и другите малки производители нямаме. По този начин, не можем да получим помощ нито, за да закупим още земи и да разширим дейността си, нито техника, която ни е нужна. От програмите се възползват само големите производители, които стават още по-големи“, коментира Стефан Димов.

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете своя коментар!
Моля, въведете вашето име тук