Цяла фамилия от Панаретовци се грижи сливналии да си купуват качествени чушки

Добрата реколта от пипер не се получава случайно, за това са нужни и много работа и доста знания. В едно земеделско семейство от сливенското село Панаретовци и двете неща се предават по наследство-от 72-годишната баба Милка Иванова до 21-годишния внук Георги. „От 35 години се занимавам със земеделие, гледала съм какво ли не -домати , краставици, пъпеши, но пипера ми е слабост. И оранжерии имаме и на открито садим четири декара“, разказва възрастната жена, която няма умора и продължава да помага на децата и внуците. Сега тя се занимава само с продажбата на разсада, после и на готовата продукция на пазара в Сливен, а младите са по производството. „Синът ми и снахата започнаха и те със земеделие, а след това се запали внука“, разказва баба Милка. Най търсени са коренчетата от сорта „Слонско ухо“ и „Куртовска капия“, на два или три ръба, черни капии, които са за есента, за печене. И бялата капия за пълнене също е предпочитана от сливналии. За да стигне до клиентите произведеното в семейното стопанство минава доста време. Разсада за ранните сортове го купуват от колега в село Мечкарево, а за средноранните и късните сортове разсадът е собствено производство, по стария начин както бабите едно време са го правили-с торф и пръст от гората.

„Пиперът е капризен. Полето трябва да е подготвено идеално, почвата да е рехава и добре почистена. Трябва доста старание и грижа. Не става само с една обработка и поливка. Времето за засяване на семената и времето на засаждане на младо растение в земята пък зависи от сорта“, така синът на Милка -Иван ни описва грижите за растението от посяването на семката до набраните чушки.

По думите му, всеки етап от развитието на пипера си има тънкости. Когато земята и обработката не позволяват да развие хубава коренова система страда цялото растение. Трябва да се сменя всяка година мястото където се сади, да има сеитбообръщение, нужно е спазване на пръсканията на 15 дни и поливките. „В нашата почва е много трудоемко да се гледа пипер, поливам го всеки ден или през ден, малко и редовно. Почвата е отцедлива и песъчлива и влагата изчезва веднага. При влажно време както е напоследък с дъждовете всеки ден, пиперът не трябва да се полива. Проливните дъждове водят до силно преовлажняване и листата придобиват жълтеникав цвят. Извиването на листата на пипера в лодка, пожълтяването и изсъхването им по ръба пък означава, че растенията нямат достатъчно калий. Ако липсата на този микроелемент не се компенсира с калиеви торове, листата ще изсъхнат и ще опадат. Въпреки, че обича светлина и е топлолюбиво растение, високите температури могат да се отразят негативно на пипера защото тогава не може да усвоява калция“, разказва още Иван.

21-годишният Георги, който попива от съветите на баща си, също е наясно с тънкостите при отглеждането на пипера и кога с какво трябва да се подхранват растенията, за да е добра реколтата. „На пипера му пускаме фосфор за по-добра коренова система, амониевата селитра пък е за източване и дава листна маса. Калций е нужен за здравина на корена и чушката, а  благодарение на калия самата чушка става по-гладка и месеста“, разказва младият земеделец.

Фамилията отглежда различни сортове, пробвали са „Паланачко чудо“, Хисарски капии и други, знаят какво предпочитат клиентите им и затова сега при тях може да се намери разсад на големи и малки камби, рибки, пипер „Фамилия“, чушки „Сиврия“ и „Слонско ухо“. „Именно последният сорт най-много ни допада и затова от него отглеждаме повече декари. Това е сладка чушка с много едри и месести плодове. Теглото на чушката е между 150 – 250 грама. Сортът е и високо устойчив на болести. Единственият проблем е, че зрее много късно, но като плътност, дебелина и вкус, като качества и рандеман дава най-добре и съм много доволен от добивите си. Миналата година изкарахме по около 4 тона от декар“, споделя Иван.

Цялата си стока успява да продаде на пазара в Сливен защото има редовни клиенти от години, които знаят, че продукцията му е качествена и купуват от него големи количества. Той е от земеделците, които не искат да се разрастват, работи толкова колкото може да продаде. „Аз си имам моя максима, работя много малко място и трябва да изкарам максимума от него, трябва да стане точно и хубаво всичко, за да имаш печалба“, казва земеделецът от Панаретовци. Смята, че това със субсидиите от държавата трябва да спре и да оцелеят тези, които цял живот са се занимавали със земеделие. „Едно време като нямаше субсидии как сме оцелявали не знам? Сега 30-40 % от земеделците живеят от субсидиите, правят големи декари, едни и същи вземат парите и живеят от програми, а на всичкото от горе е пълно с изоставени градини“, коментира той.

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете своя коментар!
Моля, въведете вашето име тук