172 години от рождението на Христо Ботев се отбелязват днес. Чествания ще има в цялата страна с участието на представителни подразделения от Сухопътните войски, Военновъздушните сили, Военноморските сили, Съвместното командване на специалните операции, Националната гвардейска част.
Един от най-великите български поети и революционери – Христо Ботев, е роден на 6 януари 1848 в Калофер. Ботев живее само 28 години, но остава в националната памет както с творчеството си, така и с революционното си дело.
Роден е в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално (1854-1858) учи в Карлово, където е учител Ботьо Петков, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище. Октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка.
Завръща се в Калофер , където започва да критикува властта и да изказва революционните си възгледи. По това време във вестник „Гайда“, редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано първото стихотворение на Хр. Ботев – „Майце си“.
През лятото на 1867 година е изпратен от баща си отново в Одеса, за да завърши образованието си. Ботев обаче заминава за Румъния. Пристига в румънския град Гюргево, където скоро се свързва с българските хъшове – сред тях е Хаджи Димитър и доста участници в организираните през същата година чети на Панайот Хитов и Филип Тотю.
Работи в Браила като словослагател при Димитър Паничков, където се печата в. „Дунавска зора“.
През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор. Освободен е вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по-късно като сътрудник и съредактор на революционния орган. Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза в. „Знаме“. През 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката „Песни и стихотворения“.
През лятото на 1874 година Христо Ботев се включва активно в работата на Българския революционен централен комитет. От Гюргево се качва с част от четата на кораба „Радецки“ и на 17 май принуждават капитана да спре на българския бряг. На 20 май 1876 г. е последният тежък бой – привечер след сражението куршум пронизва Ботев.
