Интересни находки са открити при последните археологически разкопки на крепост „Туида“

Още едно късче от историята на късноантичната и средновековна крепост „Туида“ е разкрито по време на тазгодишните археологически проучвания, които за поредна година са финансирани от Министерството на културата, съобщи доц. д-р Николай Сираков, директор на РИМ – Сливен и ръководител на археологическия екип. Проучван е комплекса от масивни антични сгради в северозападния сектор на крепостта, направена е и теренната им консервация. Открити са множеството изключително интересни находки в тези архитектурни структури, сред които бронзови монети, керамични съдове, керемиди, мраморни корнизи, фрагменти от антични съдове (хаванчета), тежести от рибарски мрежи, червенолакова трапезна керамика, фрагмент от сребърна кутийка с декорация.

„Крепостта е датирана от четвърти век, като през различни периоди е била унищожавана и отново съграждана, припомни историята на крепостта доц. д-р Николай Сираков. В средата на пети век е унищожена, в началото на шести век е възстановена и съществува до началото на седми век, когато е унищожена от славяни, авари и прабългари. В началото на девети век крепостта отново е възстановена, влиза в рамките на българската държава. Продължава съществуването си по времето, когато България пада под византийска власт до началото на 13 век.

Открити са били монолитни, масивни сгради от късната античност. По-късно през ранновизантийския период тези сгради са преизползвани. Тогава е бил разцветът на крепостта. Българите не са се съобразявали със старото градоустройство, но продължават да градят монолитно строителство, включително старобългарски водопровод, който е реставриран. Открихме керамика, която ни показва един пълноценен живот през този период. Има упадък, когато крепостта е част от Византийската империя, когато има нашествие на т.нар. късни номади. Наблюдава се застой, понижаване нивото на живот, като хората не се съобразяват с монолитните сгради и започват да строят землянки с по – лека конструкция. Тогава са правили боклучни ями и са унищожили доста пластове от предходните периоди.“

Според Николай Сираков има доказателства, сред които монети, сочещи, че крепостта е от началото на четвърти век, а не от средата, както се смяташе досега. „Очакваме още да се промени хронологията на изграждането на самата крепост“, коментира той.

Теренните проучвания са извършвани изцяло от екип на РИМ Сливен и са продължили близо месец и половина. В археологическите работи са помагали и ученици от художествената гимназия, както и затворнички от женския затвор в Сливен, допълни Николай Сираков.

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР

Моля, въведете своя коментар!
Моля, въведете вашето име тук