Китайски учен предизвика истинска световна сензация. Той заяви, че е създал първите бебета с редактирани гени. Новината разпали разгорещени дебати, а големият въпрос, който всички си задават, е дали подобна намеса е допустима от етична гледна точка.
Човекът, който разбуни духовете по цял свят, се казва Хе Джанкуей. Той работи в Южния научно-технологичен институт в Шънджън. Ученият е променил ДНК на два човешки ембриона. Целта му е била да направи бебетата, които са сестри-близначки, резистентни към ХИВ, ако някога влязат в контакт с вируса.
„Първо, искам да се извиня. Резултатите изтекоха неочаквано, обществото нямаше възможност да се запознае с всички данни, събрани в хода на моята работа”, заяви генетикът, който вече се разследва от властите.
„По отношение на този случай, аз се чувствам горд. Причината е, че бащата, който се казва Марк, беше изгубил надежда, че някога ще има деца. Но когато бебетата се родиха, той ми изпрати съобщение, в което ми каза, че е много щастлив и че ще посвети остатъка от живота си на това да се грижи за своите деца и жена си”, коментира Хе Джанкуей.
За някои, работата на Хе Джанкуей е огромен скок напред за науката. Други, обаче, са на съвсем различно мнение. Според редица учени, все още е много рано да се правят опити за постоянни промени в ДНК и подобни експерименти са абсолютно безотговорни.
„Би било безотговорно да продължим с каквато и да е употреба на генно редактиране, докато не бъдат разгледани всички въпроси, свързани със сигурността. Това трябва да е един открит процес и да бъде постигнат широк консенсус в нашето общество. Подобен консенсус, в момента, няма”, смята нобелистът Дейвид Балтимор.
Междувременно, китайското правителство нареди медицинският екип, участвал в създаването на генно-модифицираните бебета, да спре работа. Според Пекин, работата на учените е незаконна и неетична и ще бъде проведено задълбочено разследване.
Българската гледна точка
Този скандал е червена светила, всички се разграничават и казват, че трябва да има строг контрол върху генетичните изследвания и особено тези, които се правят върху ембриони. Това коментира в студиото на „Тази сутрин” по bTV проф. Иво Кременски от Лабораторията по геномна диагностика.
Той обясни, че редактирането на генома се прави и сега при терапия на някои заболявания, но не и върху ембриони, защото не е ясно какви ще са последиците за поколенията. Според него у нас трябва да има национален регулаторен орган, който да следи генетичните изследвания.
Д-р Стоян Ставру от Института за изследване на обществото и знанието към БАН е на мнение, че учените рано или късно ще се захванат и с четене на човешкия геном, и с редактирането му. Прибързаните експерименти обаче може да компрометират науката.
Според него трябва да има информирано съгласие и ясно осъзнаване на отговорността от обществото: „Какво означава „родителство”, което включва в себе си редактиране и програмиране на собствените деца?”